Българската православна църква дълго време се опитваше да прикрива степента на своята обвързаност с Руската православна църква, чийто пик дойде с избора на проруския Патриарх Даниил. Въпреки опитите да балансира между РПБ и Вселенската Патриаршия, вътрешните му убеждения не мо позволяват да прикрие предпочитанията си. БПЦ упражни натиск върху българските институции с цел да не бъдат подкрепени санкции срещу руския патриарх Кирил. Патриарх Даниил също полага усилия да представя позицията си като неутрална, прикривайки очевидното си предпочитание към Московската патриаршия за сметка на Вселенската патриаршия. Но идва момент, в който подобно „стратегическо“ двуличие вече не може да бъде поддържано.
Не е случайно, че архимандрит Никанор публично заяви подкрепата си за Православната църква на Украйна, призната за автокефална от Вселенската патриаршия. Този акт трудно може да бъде разглеждан само като богословска позиция. Той е и открито несъгласие с курса, който Патриарх Даниил следва по отношение на Москва – курс, който според критиците му все по-видимо съвпада с интересите на Кремъл.
Нарастващото напрежение в БПЦ едва ли е случайно. То вероятно ще се задълбочава с развоя на войната, особено ако инициативата на бойното поле и политическата подкрепа на Запада продължат да се прехвърлят в полза на Украйна. В подобна ситуация Кремъл има все по-малка нужда от предпазлива, завоалирана подкрепа и все по-голяма нужда от ясно заявена лоялност. Каквато изисква от БПЦ и българското правителство и това ги поставя в „гранична“ позиция.
В този смисъл изявата на архимандрит Никанор не просто изразява различно мнение – тя ускорява процеса на неизбежно разграничаване. Ако ръководството на Българската православна църква продължи да поставя отношенията с Московската патриаршия над единството на православния свят около Вселенската патриаршия и над собствената си независимост, вътрешното противопоставяне трудно ще бъде избегнато.
Защото войната в Украйна отдавна не се води само с оръжие. Тя се води и за влиянието върху институциите, включително върху църквите. В такива времена пространството за двусмислие бързо се стеснява, а изборът на страна постепенно става неизбежен.
* Заглавието е на ФАКТИ
