Доплащанията от страна на пациенти при лечение са в няколко посоки – едната от тях е за медицински консумативи. Има още едно голямо перо за допълнителни услуги – храна, чаршафи, допълнително обслужване, самостоятелна стая, което е разрешено за частните болници, а държавните болници нямат право да изискват. Всичко това е законно, но е ограничено правото на държавните и общинските болници да правят същото. Това каза депутатът от „Прогресивна България” и член на комисията по здравеопазване Георги Петров в ефира на „Здравей, България” по Нова тв.
„Една частна структура, ако печели от НЗОК 100%, то от допълнителните плащания може да достигне до още 150% допълнителни средства. Това дава възможност там да има по-добро заплащане и добрите специалисти се насочват натам”, обясни депутатът.
Петров беше категоричен, че трябва да има по-голям ресурс в Здравната каса, но той не трябва да идва от здравните осигуровки. Това може да се случи с промяна на начина, по който се изразходват парите, допълни той.
Заради разликите в цените на лекарствата има изтичане на над 100 милиона евро годишно от Касата, обясни депутатът. Той подчерта, че е дадена възможност на частните болници да закупуват лекарства с директни договори с фирми производители и вносители. „Така се отваря ниша да се купува лекарство за 100 и за 800 лева”, каза още Петров. И допълни, че от „Прогресивна България” предлагат промяна в Закона, според която частните болници също да провеждат обществени поръчки като държавните и общинските.
Депутатът каза още, че при медикаменти за онкологично болни и за деца също има изтичане на средства. Затова управляващите предлагат да се правят централизирани търгове – т.е. Министерството да преговаря с производителите и вносителите за количества и цени.
По отношение на платформата „Диагноза България” на Мартин Атанасов Петров каза, че това е добра инициатива и управляващите са направили връзка с него. Депутатът посочи още, че тази платформа „отваря очите на обществото, а не толкова на лекарите и хората от системата, защото ние знаем, че това се случва по места”. Депутатът подчерта, че когато обаче нещата се разгледат по такъв мащабен начин, човек си дава сметка колко е сериозен проблемът. Според Петров подобен тип проект като „Диагноза България” и дигитализация в здравната система може да даде доста лостове на Министерството на здравеопазването да види къде са пробойните и къде могат да бъдат отстранени.
Петров обясни още, че няма как изведнъж да бъдат спрени течовете, защото „те така са ангажирали системата”, че има риск цялото здравеопазване да бъде блокирано. Но обеща, че управляващите ще надграждат това, което е направил Мартин Атанасов. За тази цел се планува въвеждане на изкуствен интелект в системата и поетапно отстраняване на проблемите.
По отношение на кадрите в здравеопазването, на които разчитат от „Прогресивна България” Петров той посочи, че са назначени хора с добра експертиза.
Депутатът коментира и темата за Националната детска болница. По негови думи твърденията, че управляващите нямат приоритет да направят здравното заведение е лъжа. Той допълни, че фактът, че за тази година няма заложени нови средства в дружеството, което трябва да строи, не означава, че са се отказали от болницата. Петров допълни, че в сметката на дружеството има 47 млн. евро към момента.
„Министър Ивкова заяви, че прави междуведомствена група за Националната детска болница, която да работи по правилния начин”, подчерта още депутатът.
