След новата ескалация на конфликта в Иран, арабските държави от Персийския залив се обръщат не към Вашингтон, а към Китай, с надеждата Пекин да използва икономическото си влияние над Иран за премахването на блокадата в Ормузкия проток и Червено море. По този начин страните от Залива се уверяват до каква степен Пекин е способен да подложи на натиск Техеран, предаде БТА, цитирайки „Ройтерс“.
Натискът на държавите от Залива за по-голяма роля на Китай в региона е предизвикан от нарастващо разочарование, заявяват представители на страните от региона.
Войната, започнала с израелско-американските атаки на 28 февруари нанесе удари на общия им регионален враг, но същевременно ограничи жизненоважния им износ на енергия и ги постави повече или по-малко на първата линия на бойните действия.
Тъй като Иран и неговите съюзници заплашват протока Баб ел Мандеб в Червено море и Ормузкия проток, държавите от Залива се обърнаха към Пекин за помощ, след като осъзнаха ограниченията на американската сила във войната, заявиха трима представители на държави от региона.
Министърът на външните работи на Китай Ван И взе участие в десетки разговори и срещи със свои колеги, стремейки се по този начин да сключи ново примирие, докато китайският специален пратеник Чжай Цзюн водеше преговори в столиците на държави от Залива, както и в Иран.
„Китай запази преките комуникационни канали с всички страни и неотклонно работи за прекратяването на военните действия и за насърчаването на мира“, посочи китайското Външно министерство пред Ройтерс.
Позицията на Китай като основен купувач на нефт от Персийския залив и най-големият търговски партньор на Иран предлага възможности, но повдига също така деликатни въпроси.
„Между държавите от Залива и Китай има огромно взаимно уважение и тъй като китайската страна е голям търговски партньор, всеки проблем се засяга по много дискретен начин“, изтъкна представител на държава от Залива.
Иран подчерта, че ще запази контрола си над Ормузкия проток, като мотивира решението си с атаките, извършени по време на преговорите за иранската ядрена програма, която САЩ и Израел си поставиха за цел да унищожат.
В крайна сметка правителствата на държавите от Залива се надяват, че Пекин ще убеди Иран да сключи споразумение, изтъкна представителят, като допълни, че за постигането на тази задача Китай действа бавно и предпазливо.
Въпреки това арабските държави от региона са наясно, че една продължителна война би могла да бъде в интерес на Китай, тъй като оказва непрестанен натиск над САЩ.
Близкоизточната политика на Китай е ограничена от съперничеството между световните суперсили
Във времето след състоялата се през 2022 г. среща на върха между държавите от Залива и Китай Пекин разви тесни отношения в областта на търговията и инвестициите с шест страни от Съвета за сътрудничество в Залива (ССЗ). Това са Бахрейн, Кувейт, Оман, Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства.
Втори подобен лидерски форум е предвиден за тази година в Рияд, но все още не е потвърден.
Въпреки това Пекин се въздържа да осъди заплахите на Техеран срещу корабоплаването, което подхранва съмненията доколко Китай е склонен да защити региона на Залива и износа си.
„Китайците се стремят да бъдат по-активни, опитват се да бъдат и по-услужливи“, изтъкна друг представител на държава от Залива.
„Оказа се обаче, че Китай не е толкова влиятелен, колкото смятахме. Спорен въпрос е дали това се дължи на липса на политическа воля или способности. Изглежда, че когато Америка се намесва в даден конфликт, съображенията предвид статуса на суперсили на двете страни взема превес над всичко останало“, допълни представителят.
Хенри Тъджъндхет, специалист по Китай във Вашингтонския институт, заяви пред Ройтерс, че основен приоритет на Пекин е да запази отношенията си със страните от региона, вместо да рискува дипломатически последици, като открито застане на страната на някой от двата лагера.
След като Вашингтон се намеси директно в региона, стратегията на Пекин вече не се ограничаваше само до Персийския залив, а обхващаше и по-широките му отношения и съперничеството му със САЩ.
„Правителствата на държавите от Персийския залив могат да закупуват китайски технологии, да си осигуряват инвестиции и дронове, но това, което не могат да купят, е китайското влияние, което да действа независимо от отношенията на Пекин с Вашингтон“, посочи представител, запознат с преговорите с китайската страна.
Китайският президент Си Цзинпин ще посети САЩ на 24 септември, където ще срещне с американския си колега Доналд Тръмп.
Китайското Външно министерство съобщи, че Си е изготвил предложение от четири точки за защитата и насърчаването на мира и стабилността в Близкия изток. Китайският президент е предложил също така подкрепа за държавите в региона в усилията им за икономическо развитие, сигурност и сътрудничество.
Китай и други държави балансират интересите си
Китай използва силните си икономически връзки, за да разшири дипломатическото си влияние в Близкия изток, като през 2023 г. посредничи за изненадващото дипломатическо сближаване между Саудитска Арабия и Иран – споразумение, което сега е подложено на сериозно изпитание.
Пекин оказва натиск на Пакистан, за да може Исламабад да продължава да играе ролята на посредник за възобновяването на мирните преговори между Вашингтон и Техеран, заявиха трима представители на пакистанската страна пред Ройтерс миналата седмица.
„Китай ще продължи да играе активна роля, за да може мирът и стабилността да бъдат възстановени възможно най-скоро в Персийския залив“, подчерта китайското Външно министерство.
Китай установи също така пряк контакт с бунтовническото движение на хусите в Йемен, за да гарантира, че китайските танкери ще могат да преминават безопасно през южната част на Червено море, след като проиранските бунтовници се заканиха да блокират достъпа до саудитски пристанища.
Анна Боршчевска, старши научен сътрудник във Вашингтонския институт, заяви, че ограничените двустранни договорености, които са защитили плавателните съдове, свързани с Китай, са единственият видим резултат от дипломатическите усилия на Пекин досега.
„Освен тези развития е трудно да се установи какво Китай е бил способен или склонен да постигне“, посочи Боршчевская, като допълни, че войната е позволила на Китай да защити интересите си, докато същевременно е породила обществено недоволство в САЩ и Европа, подклаждано от скока в цените на енергията.
Китай се възползва от значителната отстъпка в цената на иранския петрол, породена от международните санкции срещу Ислямската република. През последните няколко години Китай засили подкрепата си за иранските въоръжени сили чрез доставката на компоненти с двойна употреба, техника за производство на чипове и сателитни навигационни системи. Същевременно китайската страна не предоставя открито военна помощ на Иран от началото на войната.
Според анализатори реакцията на Пекин спрямо войната отразява дългогодишната му стратегия да избягва обвързващи ангажименти в сферата на сигурността далеч от основните му интереси в Източна Азия.
За разлика от САЩ, чиито съюзи се основават на взаимни отбранителни задължения, Китай предпочита партньорства, изградени върху търговия, инвестиции и продажби на оръжие, като всяко по-тясно военно участие остава ограничено до непосредственото му географско обкръжение, допълват анализаторите.
