Опозицията в лицето на ГЕРБ официално обяви, че сезира Конституционния съд (КС) заради новоприетия Държавен бюджет за 2026 година, като основният юридически спор се върти около заложения рекорден дефицит от 5,7% от БВП.
От юридическа гледна точка твърдението на опозицията има своите сериозни аргументи, стъпващи на Закона за публичните финанси (ЗПФ) и Конституцията, но финалното решение на съдиите зависи от това дали ще приемат годишния бюджетен закон за специален спрямо устройствения. Парламентът окончателно одобри финансовата рамка преди броени дни, а законът трябва да влезе в сила от 1 август 2026 г..
Какви са фактите за Бюджет 2026?
Макрорамката, предложена от Министерския съвет и подкрепена от управляващото мнозинство на „Прогресивна България“, предвижда недостиг в хазната в размер на 7,2 милиарда евро (5,7% дефицит). Основната цел на кабинета, по думите на вицепремиера Атанас Пеканов, е повишаването на доходите и запазването на социалните разходи, което според управляващите е наложило по-високия дефицит.
От своя страна, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов остро разкритикува тези разчети по време на посещението си във Варна, определяйки бюджета като „пълен фалстарт“ и заявявайки, че финансовата политика нарушава трайните правила в държавата.
Издържано ли е юридически твърдението на опозицията?
Аргументите на опозицията, представени в детайли от правни експерти, се базират на сблъсък между два нормативни акта и конституционен принцип:
Нарушение на Закона за публичните финанси (ЗПФ): Този устройствен закон определя твърда фискална рамка, според която дефицитът по консолидираната фискална програма не може да надвишава 3% от БВП. Изключения се допускат само при строго дефинирани извънредни обстоятелства (като война, епидемия или икономически спад над 3%), каквито в момента липсват.
Принципът на правовата държава (Чл. 4, ал. 1 от Конституцията): Това е ядрото на жалбата на ГЕРБ. Опозицията твърди, че ежегоден специален закон (какъвто е Законът за държавния бюджет) не може да суспендира или нарушава трайна правна рамка (устройствения ЗПФ), без самият устройствен закон да бъде предварително изменен от Народното събрание.
Договорът за функциониране на ЕС: Таванът от 3% е заложен и в европейските стандарти, като Борисов подчерта, че внасянето на закон, който директно противоречи на действащ друг закон, е недопустимо.
Контрааргументът на мнозинството
Традиционно в българската правна практика се приема, че Народното събрание има върховна воля да определя бюджета за всяка конкретна година. Тъй като Законът за държавния бюджет е от същата степен на нормативна йерархия като ЗПФ (и двата са закони, приети от парламента), по-новият специален закон може де факто да дерогира общите правила за съответната година. Дали обаче това не нарушава конституционната предвидимост, е въпросът, на който Конституционният съд ще трябва да отговори.
Какво следва по процедура към момента?
Към настоящия момент ситуацията се развива по няколко паралелни линии:
Конституционна жалба: ГЕРБ подготвя и внася мотивираното си искане до КС.
Натиск за президентско вето: Междувременно от партия „Продължаваме Промяната“ обявиха, че са събрали над 26 000 подписа в подкрепа на петиция, с която настояват вицепрезидентът Илияна Йотова (която изпълнява функциите си на „Дондуков“ 2) да наложи вето върху бюджета.
Позиция на правителството: Вицепремиерът Пеканов категорично отхвърли възможността за преразглеждане на финансовата рамка и защити параметрите ѝ.
Конституционният съд вече има практика през 2026 г. да отменя решения на Народното събрание, свързани с енергетиката, поради излизане от бюджетната управленска компетентност (Решение по к.д. №8/2026 г.). Това показва, че магистратите следят стриктно за баланса на властите и спазването на финансовата дисциплина.
Шансът Конституционният съд да спре Закона за държавния бюджет
Юридическият шанс Конституционният съд (КС) изцяло да спре или обяви Бюджет 2026 за противоконституционен се оценява от експертите като умерен до нисък, въпреки сериозните аргументи на ГЕРБ. На първо място, в българското правосъдие не съществува процедура по автоматично „спиране“ на действащ закон като обезпечителна мярка, докато съдът го разглежда. Бюджетът ще влезе в сила на 1 август 2026 г. и ще се изпълнява, докато КС не излезе с окончателно решение, което обикновено отнема между два и четири месеца.
По отношение на самото решение по същество, историческата практика на КС показва силно нежелание на магистратите да се намесват в макроикономическата политика на изпълнителната власт. Съдът традиционно приема, че определянето на приходите и разходите е изключителен прерогатив и политическа отговорност на Народното събрание.
Единственият реален шанс за частичен успех на жалбата е ако съдиите решат да създадат нов прецедент, с който да защитят авторитета на устройствения Закон за публичните финанси срещу ежегодното му погазване от фискални мнозинства. Дори и в този хипотетичен сценарий, КС най-вероятно би дал задължителни предписания за бъдещи бюджети, вместо да предизвика безпрецедентен финансов хаос чрез отмяна на текущата финансова рамка на държавата.
