На 27 юли Българската православна църква почита паметта на свети великомъченик и лечител Пантелеймон – един от най-обичаните светци, закрилник на болните, лекарите и всички, които търсят изцеление и надежда.
По традиция и тази година празникът бе отбелязан в китния параклис „Св. Пантелеймон“, сгушен сред прохладата на вековните дъбове и кленове между селата Езерово и Воден. Това свято място, известно със своето чудотворно аязмо, от ранни зори започна да посреща поклонници, които идваха с молитва за здраве, благополучие и Божия закрила.
През целия ден край параклиса се стичаха хора от Езерово, Воден, Сусам, Първомай, Димитровград, Пловдив и други населени места. Едни палеха свещи, други се прекланяха пред иконата на светеца, трети отпиваха от лековитата вода на аязмото, вярвайки в нейната благодатна сила.
Но както повелява българската традиция, празникът не беше само време за молитва, а и за споделяне. За здраве беше приготвен и раздаден ароматен постен боб, а всеки от присъстващите беше донесъл нещо от дома си – домашен хляб, сладкиши, плодове или други вкусни ястия, които с радост споделяше с останалите. Непознати сядаха един до друг, разговаряха, усмихваха се и си пожелаваха здраве – така, както се е правело от поколения.
Под прохладната сянка на вековните дървета времето сякаш спря. Молитвата , звучаща в параклиса,, песента на птиците и ромонът на аязмото създаваха усещане за мир и духовна близост – онова рядко чувство, което кара човек да си припомни най-важните неща в живота.
Според църковното предание свети Пантелеймон живял в края на III и началото на IV век. Бил талантлив лекар, който лекувал не само с познанията си, но и с дълбока вяра в Бога. Никога не вземал пари от бедните и помагал на всеки, който се нуждаел от помощ. Заради своята християнска вяра претърпял тежки мъчения и загинал мъченически, но паметта му останала жива през вековете. Днес той е почитан като покровител на лекарите, лечителите и всички страдащи.
И може би именно в това се крие силата на този празник – той ни напомня, че най-голямото богатство е здравето, а най-голямата човешка добродетел е състраданието. Докато има хора, които се събират с отворени сърца, палят свещ за близките си, споделят залъка си с другите и пазят живи традициите на предците, ще има и надежда. Защото такива места като параклиса „Св. Пантелеймон“ край Езерово не са просто кътчета от българската земя – те са живи пазители на вярата, добротата и духовната памет, които свързват поколенията и ни напомнят, че чудесата започват там, където има любов, смирение и чиста молитва.
Оля АЛ-АХМЕД
