Базов тест за суверенитет: доколко държавата контролира собствената си енергетика.
За горивата у нас отговорът е — почти никак.
Москва държи рафинерията. Вашингтон държи светофара на санкционния режим. Ние сме между тях.
Това коментира във „Фейсбук“ Даниел Лорер.
На 22 юли Народното събрание одобри американските танкери в Безмер. Американският президент публично благодари на българския премиер. Дни по-късно Вашингтон пак удължи прозореца за преговори по продажбата на Лукойл. Последователността е показателна.
Ще кажете: така е за всеки санкциониран руски актив. Не съвсем. Роснефт и Лукойл бяха санкционирани едновременно.
Германските активи на Роснефт получиха безсрочно изключение от Вашингтон, а българският Лукойл го кара на временни подновявания. Защо?
Защото още от 2022 г. Германия постави Роснефт под държавно попечителство. Москва остана собственик на хартия, но без управление, приходи и контрол. Три години и половина по-късно Берлин направи режима безсрочен със закон. Седмица по-късно Вашингтон отговори със безсрочна дерогация. Стабилен закон — стабилен статут.
У нас особеният управител беше въведен късно и набързо, и оттогава се клати: вето, преодоляване, конституционни жалби, орязани правомощия.
Вашингтон вижда в Берлин 4 години последователна политика, а в София — лашкане. Затова зеленото ни свети само за месеци напред, и всеки път чакаме друг да го превключи.
Затова от началото на войната защитавам две тези:
1/ Трябваше да поемем оперативен контрол през 2022 г. с истински закон, написан да издържи в съда, както германския.
2/ Лукойл е вертикален монопол: внос, преработка, съхранение, транспорт и продажба в едни ръце. КЗК може да поиска разделянето му. Не е екзотика — при сливането на Orlen и Lotos в Полша ЕК го одобри само след разчленяване на веригата: рафинерия на един купувач, складове на друг, бензиностанции на трети.
Суверенитетът не е реторика. Той е институции, които действат навреме и закони, които издържат.
Въпросът не е дали сме с Вашингтон или с Москва.
Въпросът е дали имаме собствена политика, или ще продължим да живеем в пресечната точка на чужди решения.
