Повече с Тръмп, а не с Европа и с Русия, а не с Украйна – правителството на Радев даде първите сигнали за това какво приема за национален интерес. Сред тях са рискова фискална политика и боязлива антикорупционна дейност.
В обществото настана голяма объркване заради употребата на словосъчетанието „български национален интерес“ от новите управляващи. Стана ясно, че този интерес е „тънка“ и „многопластова“ работа, особено във външнополитически план, но все още има съмнения, в какво точно той се състои според Румен Радев и неговия екип.
Освен гражданите, озадачени явно са и от Европейската комисия. С цел внасяне на някаква яснота, те са изпратили българската еврокомисарка Екатерина Захариева да тества позициите на нашето правителство по щекотливи въпроси, твърди „Политико“. Най-вероятно тези въпроси са за бюджета и войната в Украйна.
От бюджета през Украйна до охраната на Пеевски
С цел оказване на дефиниционна помощ вътре в страната и извън нея, по-долу са изброени досегашните употреби на понятието „национален интерес“ в защита на определени политики, предлагани от „Прогресивна България“. Твърдението на тази нова формация е, че тя по безпрецедентен и уникално правилен начин не само определя, но и защитава националния интерес.
От работата на кабинета „Радев“ досега научихме че, в „български национален интерес“ са следните действия или бездействия:
Бюджетът за 2026 г. с рекорден дефицит от 5,7%;
Отлагането за догодина (и по-нататък) на реформи, които ще вкарат държавните финанси в Маастрихтските рамки;
Призивът бившият вече и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов да си подаде оставката (той я подаде);
Свалянето на охраната на Борисов и Пеевски;
Отказът да се разследва дали тази охрана е била давана правомерно или не през предходните години;
Спирането на едностранна финансова и военна помощ за Украйна;
Продаването на оръжия на Украйна срещу пари, дадени ѝ от ЕС (т.е. частично и от самата България);
Отказът от подкрепа за създаване на международен съд, иницииран от Съвета на Европа, ЕС и държавите членки, за престъпленията в Украйна, извършени от държавата агресор и нейното ръководство;
Приемането на нов закон за съдебната власт, който да направи възможен избор на нов ВСС, Съдебен инспекторат и главен прокурор наесен;
Оповестяването на пътувания на Делян Пеевски и Десислава Атанасова с частен самолет;
Липсата на проверки и разследвания на институции, направили възможно обезсилването на финансовите санкции „Магнитски“ в България;
Липсата на конкретни стъпки по корупционни казуси, включително високопрофилни скандали като Петьо Еврото, Нотариуса, аферата „Божков“ и т.н. до избора на нов главен прокурор;
Поисканата оставка на шефа на Софийска градска прокуратура Емилия Русинова за свързаност с Петьо Еврото – оставка не бе дадена, последва и отказ на прокурорската колегия на ВСС да я отстрани;
Повторното назначаване за шеф на ДАНС на Пламен Тончев – човек, ползващ се с доверие и от Радев, и от Борисов;
Поставянето на условие към САЩ – американските въздушни цистерни да останат на летище „Васил Левски“ – София само срещу свалянето на визите за българи;
Неучастието в коалиция на желаещите, която развива и антибалистична програма съвместно между Европа и Украйна;
Изразяването на декларативно одобрение на помощта, предоставяна на Украйна от страна на ЕС и гореспоменатата коалиция на желаещите;
Подкрепата за 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия;
Блокирането на персоналните санкции на ЕС срещу руския патриарх Кирил, Вагит Алекперов и още един руски олигарх от обкръжението на Путин;
Даването на летище „Безмер“ за ползване от страна на САЩ при провеждане на кампанията срещу Иран;
Искането от Полша на стари МиГ 29, обещани на Украйна, но използвани от полското правителство като лост за натиск спрямо Киев;
Отказът за финансиране на детска болница с бюджета през 2026 г., макар че правителството твърди, че средства ще бъдат предвидени по други начини;
Отказът от налагане на ограничения върху онлайн хазарта;
Отказът или поне силният скептицизъм към съвместния проект с „Райнметал“ за завод за барут и боеприпаси, договорен от предишни правителства.
Какви са интересите на Радев във външната политика?
Накъде отива всичко това, нека всеки сам си отговори. Поне няколко акцента не бива да се пропускат. Първо, новото българско правителство не смята, че Русия трябва да бъде строго наказана за агресията си срещу Украйна. Напротив, неговите усилия са концентрирани върху ограничения и рестрикции, които Украйна да понесе – включително спирането на помощта за нея. Очевидно този акцент се преследва дотам, докъдето може, без самата България да стане фокус на спиране на средства или използване на други форми на натиск от страна на ЕС. Но в „рамките на възможното“ е съвсем ясно, че новото правителство действа срещу Украйна и с готовност подпомага Русия с разни дребни до момента стъпки. Заставането срещу Украйна, парадоксално, се оправдава идеологически с православието и националната ни идентичност.
Второ, пак от идеологическа гледна точка Радев изглежда се чувства по-близък до Тръмп, отколкото до лидерите на ЕС. ЕС за Радев е просто „съюз, в който членуваме“, без да имаме някаква особена ценностна свързаност и солидарност с него и другите му членове. Ценностната връзка с Тръмп изглежда е по-силна и тя щеше да е още по-подчертана, ако Орбан беше спечелил изборите в Унгария. Тази идеологическа близост обяснява интереса на Радев към евентуалното влизане на американска силно консервативна медийна корпорация Newsmax в България. Тя обяснява и лупингите по отношение на американските самолети цистерни на българското правителство. Кьорфишекът със свалянето на американските визи и казването на „не“ на американски президент явно е бил просто постановка за вътрешна употреба при допускане, че военната част на конфликта с Иран приключва. Когато стана ясно, че той далеч не е приключил, бързо се смени и българската позиция по въпроса: самолетите бяха отново приети, а американските визи – забравени.
Какво ни казаха бюджетът и първите стъпки срещу корупцията?
Трето, за пръв път от 1997 г. българско правителство води високорискова бюджетна политика. В изключително трудна за прогнозиране международна среда Радев и колегите му отварят много сериозен бюджетен дефицит. За този дефицит отговорност носят те: в бюджетите наАсен Василев дефицитът винаги е бил до 3%. Всички български правителства в последните десетилетия са поемали нисък финансов риск (в некризисна ситуация) с дефицит до 3% от БВП. 5.7% са твърде много, особено като се вземе предвид, че бюджетът не предвижда някакви стратегически за страната инвестиции, всъщност дори отлага част от тях. Тази фискална интерпретация на националния интерес е изключително спорна и дано да не се окаже трагично грешна.
Четвърто, засега новото правителство използва борбата с корупцията като пиар трик. Акцентът е върху пикантерия като пътуванията на Пеевски, без да се прави оценка и разследване на дейността на институции, използвани като чадъри и бухалки. Извинението, че трябва да се чака до есента за такива действия, е само частично валидно. Министър Демерджиев изглежда има желание да върши работа, но цялостната рамка, в която е поставен, предполага театралност и повърхностност на неговите действия. Назначаването на Пламен Тончев за шеф на ДАНС също говори повече за приемственост, отколкото за някаква сериозна антикорупционна реформа.
Основната картина вече е ясна
Макар и да е минало сравнително малко време, очертават се основните репери на новата власт: повече с Доналд Тръмп, отколкото с Европа; срещу Украйна и в помощ на Русия; рискова фискална политика; боязлива и повърхностна антикорупционна дейност. Този, който е спечелил над 50% от местата в парламента, има право да дефинира националния интерес така, както пожелае. Това не означава, че дефинициите и действията му са оправдани и ще доведат до нещо добро.
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
