Един историческия спор разедини Полша и Украйна, а сега застрашава и военната помощ за Киев. Полската опозиция смята, че предаването на ракети „Пейтриът“ на Украйна застрашава полската национална сигурност.
Отношенията между Полша и Украйна от седмици насам са в дълбока криза. Решението на украинския президент Володимир Зеленски да присъди на украинска военна част почетното звание „Героите от УПА“ (Украинската въстаническа армия – б.ред.) предизвика в Полша вълна от възмущение. Там смятат че УПА носи отговорност за избиването на над 100 000 полски цивилни граждани по време на Втората световна война.
Още от началото на руската агресия срещу Украйна Варшава подпомага Киев с оръжие и оборудване. Военното сътрудничество между двете съседни държави, които виждат в Русия екзистенциална заплаха за своята сигурност, досега беше прието от всички политически сили в Полша.
Полската опозиция е против военната помощ за Киев
Сега обаче опозицията атакува лявоцентристкото правителство заради доставката на противоракетни системи „Пейтриът“ за Киев и обвинява проевропейския премиер Доналд Туск, че поставя на карта отбранителната способност на собствената си страна.
Президентът Карол Навроцки и неговият украински колега Зеленски се опитаха в рамките на срещата на върха на НАТО в Анкара да намерят изход от кризата – без резултат. „Напоследък имаше много напрежение в полско-украинските отношения. Не успяхме да решим историческите въпроси“, заяви Навроцки пред журналисти след едночасовата среща. Полският президент не крие и скептицизма си относно амбициите на Украйна за членство в ЕС.
Спорът относно полските ракети „Пейтриът“ беше предизвикан от лидера на крайнодясната конфедерация „Свобода и независимост“ и заместник-председател на Долната камара на парламента Кшищоф Босак. „През март правителството е прехвърлило на Украйна скъпи и трудни за набавяне ракети-прехващачи за системата „Пейтриът“ тайно от Сейма“, написа той в X. Според него това са единствените подобни ракети, с които разполага полската армия за борба срещу руските „Искандер“. Неговата партия отдавна настоява за прекратяване на военната помощ за Украйна.
Правителството публикува секретни данни за помощта за Украйна
Марчин Пшидач, отговарящ за външната политика в президентската администрация, оцени предположението на Босак като „много вероятно“. Освен това той обвини правителството, че е отстъпило на Украйна своето място в списъка на чакащите, които са поръчали оръжие от САЩ. „Поляците сега ще чакат по-дълго“, оплака се той.
Пшемислав Чарнек, водещият кандидат на десноконсервативната партия „Право и справедливост“ (ПиС) за парламентарните избори през 2027 г., заяви, че Полша е „била лишена от стратегическото оръжие без знанието на парламента и президента“. Той твърди освен това, че от две години насам Украйна вече не третира Полша като партньор и все по-отчетливо се конфронтира с нея.
За да опровергае критиките от страна на опозицията, правителството на Туск се реши на рискован ход. Преди седмица министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш публикува държани досега в тайна данни за полската военна помощ от началото на войната. От тях сава ясно, че Полша е изразходвала за целта 16,45 милиарда злоти (3,8 милиарда евро), като по-голямата част от тях (14,9 милиарда злоти или 3,4 милиарда евро) са дадени от правителството на ПиС през периода 2022–2023 г.
Противовъздушната отбрана на Полша „в никакъв случай не е засегната“
Решението за предоставяне на ракети-прихващачи PAC-3 за системите „Пейтриът“ е било взето по искане на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на върховния главнокомандващ на американските въоръжени сили в Европа Алексъс Гринкевич. Полската противовъздушна отбрана по никакъв начин не е засегната, увери министърът на отбраната Косиняк-Камиш. Между другото, президентът Навроцки е бил подробно информиран.
Полските медии отбелязват парадоксалната ситуация: до неотдавна правителството и опозицията се състезаваха кой да направи повече за Украйна. Напоследък обаче и двете страни се обвиняват взаимно, че са ѝ доставили прекалено много оръжие. Бившият министър-председател Матеуш Моравецки, който по време на мандата си беше решителен поддръжник на помощта, наскоро отбеляза цинично: „Сделката беше такава: ние ви доставяме 50-годишни танкове, а вие се сражавате и проливате собствената си кръв. Мисля, че за нас това беше добра сделка“.
Лошата атмосфера в полско-украинските отношения затруднява и друга сделка за обмен на оръжие: В края на 2025 г. Варшава се беше ангажирала да достави изтребители „МиГ“ на Киев. В замяна Полша трябваше да получи модерни украински дронове. Според информациите от Варшава украинската страна е поискала Полша да модернизира самолетите за своя сметка преди сделката да бъде сключена. Варшава обаче е отказала. Военният министър Косиняк-Камиш продължава да не смята споразумението за окончателно провалено.
Възможна ли е ескалация?
Началникът на кабинета на Зеленски, Кирил Буданов, очаква засилване на напрежението с Полша – тази събота (11 юли) има годишнина от Волинското клане. През тъй наречената „кървава неделя“ през юли 1943 г. бойци на УПА извършват в оспорваната област Волиния нападения срещу десетки селища, населени предимно с поляци. Тогава УПА се стреми да прогони поляците от региона и така да създаде благоприятни условия за украинска национална държава след Втората световна война.
