След спора около бъдещото ETS през седмицата Европейският съвет не направи радикален завой, но даде ясен политически сигнал: схемата за търговия с емисии остава, а ЕК трябва да предложи преглед на системата най-късно до юли 2026 г., така че да се ограничи волатилността на цената на квотите и ефектът ѝ върху тока и индустрията. Успоредно с това лидерите поискаха и временни мерки срещу енергийния шок – от по-гъвкава държавна помощ до по-ниски електроенергийни данъци и други краткосрочни инструменти.
С други думи, Брюксел засега не пипа основата на ETS, а търси начини да омекоти удара около нея. Истинският сблъсък тепърва предстои: част от държавите, сред които и България, настояват за по-дълбоки корекции и повече безплатните квоти, докато други предупреждават, че отслабването на системата ще подкопае инвестиционния сигнал за декарбонизация.
Също така интересът към ядрената енергия в Европа се възражда – отделните държави търсят по-стабилни и по-евтини енергийни източници, а ЕК обяви 200 млн. евро за подкрепа на частни инвестиции в иновативни ядрени технологии.
Всичко това идва на фона на сериозното повишение на цените на петрола и природния газ заради конфликта в Близкия изток, чийто край засега няма ясен хоризонт. В края на седмицата цените леко се стабилизираха, като петролът тип „Брент“ се търгуваше на цена от 110 долара за барел, а природния газ (на нидерландския хъб TTF) вървеше по около 60 евро за мегаватчас (на 19.03). Въпреки това тревогите около несигурността на доставките не стихват, особено на фона на съобщенията за поразяване на различни енергийни инфраструктури и опасенията за ново покачване на цените в резултат от това.
