Математици използваха спорна статистическа теория, известна като „аргумент за Страшния съд“ (Doomsday Argument), за да изчислят колко дълго би могла да съществува човешката цивилизация. Според модела има 95-процентна вероятност човечеството да изчезне в рамките на следващите около 17 100 години.
Изчислението се основава на предположението, че до момента в историята на Земята са живели приблизително 117 милиарда души. След това учените приемат, че хората, живеещи днес, заемат случайно място в общата времева линия на човешкия вид, а не се намират в някакъв специален или необичайно ранен етап от неговото развитие.
При това допускане теорията предполага, че вече живелите 117 милиарда души представляват поне пет процента от всички хора, които някога ще съществуват. Тъй като 100 процента са 20 пъти повече от пет процента, математическият модел определя горна граница от около 2,34 трилиона души като общ брой хора, които ще живеят на Земята през цялата история на вида.
При сегашните темпове на раждаемост човечеството би достигнало тази стойност след приблизително 17 100 години. Според привържениците на теорията това представлява статистическа граница за бъдещото съществуване на вида, независимо дали евентуалният му край би бил предизвикан от климатични промени, глобална война, пандемия или друг мащабен катаклизъм.
Теорията обаче остава една от най-оспорваните в областта на философията на науката и вероятностните изчисления. Много учени я отхвърлят с аргумента, че използваните предположения са прекалено опростени и не отчитат огромния брой фактори, които могат да променят бъдещето на човечеството.
Критиците посочват още, че моделът губи смисъл, ако хората колонизират други планети, развият революционни технологии или продължат да съществуват в продължение на милиони години. В подобни сценарии изчисленията биха станали невалидни.
Аргументът се основава на т.нар. Коперников принцип – идеята, че човечеството не заема привилегировано или специално място във Вселената. За да илюстрират логиката на теорията, изследователите предлагат мисловен експеримент, при който всички хора, живели и които ще живеят някога, са подредени по времева линия от първия до последния човек.
Поддръжниците на модела често използват аналогия с две кутии за томбола – едната съдържа 10 номерирани топчета, а другата 100 000. Ако бъде изтеглено топче с номер четири, много по-вероятно е то да идва от по-малката кутия. По същата логика теорията предполага, че е статистически по-вероятно човешката популация да остане ограничена, вместо да нараства практически безкрайно в космически мащаб.
Междувременно други научни модели предупреждават за възможни значително по-близки демографски сътресения. Изследване, публикувано през май от учени от Миланския университет, разглежда хипотетичен сценарий, при който сериозна екологична криза рязко намалява устойчивия капацитет на Земята до около два милиарда души.
При този крайно неблагоприятен модел световното население би могло да започне бързо да намалява и дори да се свие наполовина около 2064 г. Авторите подчертават, че това не е прогноза, а илюстративен математически сценарий, целящ да покаже колко чувствителна може да бъде демографската динамика към внезапни промени в околната среда, ресурсите или глобалната стабилност.
Учените подчертават, че нито „аргументът за Страшния съд“, нито подобни модели могат да предскажат реално бъдещето на човечеството. Те по-скоро демонстрират как статистическите методи и вероятностните допускания могат да бъдат използвани за изследване на дългосрочните перспективи пред човешката цивилизация.
