Санкциите на ЕС срещу руския патриарх Кирил, към които България отказа да се включи, не са опит за преследване на християнски духовник. Кой е полк. Гундяев и каква е ролята му в политиката на Кремъл. От Мина Киркова.
България се е противопоставила на налагането на санкции на руския патриарх Кирил – като част от 21-я пакет санкции на ЕС срещу Кремъл. Причината – те спадали към категорията „символни” и можели да са контрапродуктивни, заяви външната министърка на страната Велислава Петрова-Чамова. Според най-високопоставената дипломатка на България санкции върху активите на патриарх Кирил няма да имат отражение върху дейността му, а и биха били предпоставка за „антиевропейска пропаганда” за това, че Европа се месела в църковни дела.
Руският патриарх Кирил далеч не е само духовник, а делата му далеч не са само църковни. Неслучайно Европейският съюз за пореден път се опитва да го санкционира – досега тези опити бяха възпирани от Унгария на Орбан. Сега са възпирани от България на Румен Радев, на когото през 2018 г. същият патриарх Кирил се скара, че президентът използвал „неправилна историческа интерпретация” на събитията, свързани с освобождението на България. Неправилната интерпретация изглежда бе споменаването на участие на други народи в освободителната война, освен на руския.
Но защо Европейският съюз настоява да санкционира патриарх Кирил?
Връзката на Руската православна църква с режима на Путин от години е неразривна. В последните години – особено след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, църквата не само има пряка връзка с държавата, но и се използва за пропагандните военни цели на Путин. Още през 2012 патриарх Кирил нарече Владимир Путин „Божие чудо”, а в същия период Кирил се противопостави и на протестите в Русия, насочени срещу Путин и партията му.
След тази публична подкрепа обвързването на държавния апарат с църквата придобива и ясно финансово изражение. Според изчисленията на руската медия РБКпрез периода 2012–2015 г. Руската православна църква и свързаните с нея структури са получили от бюджета и от държавни организации най-малко 14 млрд. рубли.
През 2012 г. патриархът попадна в няколко скандала, свързани с финансовото му състояние. Единият се отнасяше до съдебен процес, свързан с голям апартамент в елитен квартал на Москва, собственост на патриарха. Делото приключи с присъждане на обезщетение в размер на около 500 000 долара в полза на жена, действаща от името на патриарха, докато апартаментът на съсед беше конфискуван от съдебни изпълнители. Пак по това време патриархът беше забелязан да носи швейцарски часовник на стойност 30 000 долара. Кирил заяви, че този часовник бил подарък и той не го носел редовно. След това на сайта на патриаршията се появи снимка, на която часовникът е премахнат дигитално от ръката на патриарха, но отражението му по гланцираната повърхност на масата все още се виждаше.
Агент на КГБ с огромно богатство
Въпросът как така духовник може да разполага с такива финансови възможности е разследван многократно в Русия.
Светското име на патриарха е Владимир Гундяев. Той произхожда от скромно семейство, но въпреки репресивното отношение на Съветския съюз към църквата, бъдещият патриарх успява да завърши Ленинградската семинария. По-късно Гундяев приема духовническото си име – Кирил – и става официален представител на Московската патриаршия в Световния съвет на църквите в Женева.
През 2023 г. две швейцарски медии публикуват разследване, в което анализират разсекретени документи, според които патриарх Кирил е работил за КГБ, докато е изпълнявал длъжността си в Световния съвет на църквите в Женева. Според журналистите полицията в Швейцария е потвърдила, че КГБ е проникнал в организацията през 1970-те и 1980-те години. Целта на съветските власти била да накарат институцията в Женева да осъди САЩ и техните съюзници, както и да смекчи критиките си по отношение на липсващата религиозна свобода в СССР, отбелязват местните медии. Години по-късно Кирил продължава често да посещава Швейцария. Членството в КГБ е било задължително условие за всеки религиозен деятел, пътуващ в чужбина, пише историкът и правозащитник Феликс Корли. Предшественикът на Кирил, патриарх Алексий II, също бе разкрит като пълноправен агент на КГБ в тайни документи, открити в Естония през 1999 година.
Проучването на историка Корли показва, че Кирил е записан в архивите на КГБ с кодовото име „Михайлов” – навярно това е свързано с презимето му Михайлович. Проучването на Корли показва също, че Кирил също фигурира (като архиепископ Кирил от Виборг, а не с кодовото си име от КГБ) в документи на българската ДС (Държавна сигурност) от 1982 и 1984 г., свързани със съвместната операция срещу Световния съвет на църквите (ССЦ), договорена между КГБ и отдел на Шесто управление на ДС, ръководен от полковник Тодоров. Един доклад от 30 август 1982 г., подписан от Тодоров, разглежда опитите да се задържи българският православен мирянин Тодор Събев (българският агент „Дамянов”) в ССЦ, в които е участвал „архиепископ Кирил от Виборг, ректор на Ленинградската духовна академия”. Кирил също така настояваше за по-голямо представителство в ССЦ на църквите от Източна Европа.
След разпадането на Съветския съюз Кирил ръководи отдела за външни църковни отношения на патриаршията, а църквата получава официални привилегии, сред които и правото да внася алкохол и тютюн без мито. През 1995 г. Николо-Угрешкият манастир, който е пряко подчинен на патриаршията, печели 350 милиона долара от продажбата на алкохол, пише „Форбс”. Отделът за външни църковни отношения на патриаршията, ръководен от Кирил, е спечелил 75 милиона долара от продажбата на тютюн. Патриаршията обаче е отчела годишен бюджет за 1995–1996 г. от едва 2 милиона долара. Личното състояние на Кирил е било оценено през 2006 г. на 4 милиарда долара.
През 2020 г. разследване на руската медия „Проект” показва, че главата на Руската православна църква и двама от неговите втори братовчеди притежават недвижими имоти на стойност 225 милиона рубли (около 3,1 милиона долара по днешни данни) в Москва, Московската област и Санкт Петербург.
За една от въпросните братовчедки същата медия в края на 2025 г. публикува разследване, в което твърди, че тя всъщност няма роднинска връзка с патриарха, а живее с него на семейни начала от години и въпреки църковните постулати изпълнява ролята на съпруга на Кирил.
Московската патриаршия под ръководството на Кирил и „свещената война” срещу Украйна
Откакто Русия започна мащабната си инвазия в Украйна през 2022 г., Руската православна църква открито подкрепя войната. Според църковни представители през последните три години духовенството е кръстило десетки хиляди войници на фронта, построило е стотици полеви църкви и е изпратило свещеници на бойното поле.
Публичните изявления на Кирил неизменно са в съзвучие с наративите на Кремъл. В проповедите си от 2022 г. той описа инвазията в Украйна като „свещена война” срещу „морално покварения Запад”. През януари 2025 г. той благослови кръстове, върху които бяха изгравирани инициалите на президента Владимир Путин, за да бъдат раздадени на „военни герои”.
Духовници от руската православна църква са преследвани за изказвания против войната и са принуждавани да се молят не за мир, а за победа на Русия, разказват самите те. Тези символични действия илюстрират една по-дълбока приемственост: църквата не е просто морален авторитет, а легитимиращо рамо на държавната власт.
Дейността на Руската православна църква и свързаните с нея организации (както религиозни, така и светски) изисква сериозно внимание. Москва от години тества дали може да използва структурите на църквата за хибридни намеси в политиката на други държави. Това е заплаха за Европейския съюз и санкциите срещу патриарх Кирил не са опит за преследване на християнски духовник. Кремъл използва църквата като оръжие, точно защото религиозните свободи са сред основните ценности на Европейския съюз. Увеличаването на саботажите в Европа, за които има десетки примери само от последните месеци, не бива да се пренебрегват, а ролята на Руската православна църква в хибридните операции на режима на Путин е многократно доказвана.
