} else {
window.googletag = window.googletag || {cmd: []};
googletag.cmd.push(function() {
googletag.defineSlot(‘/118570770/Business_Mobile/Business_Header_Mobile’, [[300, 100], [320, 120], [320, 50], [250, 250], [300, 250], [300, 50], [120, 240], [320, 100], [336, 280], [300, 75], [180, 150], [200, 200]], ‘div-gpt-ad-1712677558609-0’).setTargeting(‘Device’, [‘mobile’]).addService(googletag.pubads());
// Enable lazy loading with…
googletag.pubads().enableLazyLoad({
// Fetch slots within 1 viewports.
fetchMarginPercent: 100,
// Render slots within 0 viewports.
renderMarginPercent: 0,
// Double the above values on mobile, where viewports are smaller
// and users tend to scroll faster.
mobileScaling: 2.0,
});
// Enable SRA and services.
googletag.pubads().enableSingleRequest();
googletag.pubads().collapseEmptyDivs();
googletag.enableServices();
});
window.document.write(„
„);
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1712677558609-0’); });
window.document.write („
„);
}
]]>
17-11-2017 20-11-2018
„);
}
]]>
Водородната стратегия – движеща сила за енергийната сигурност, конкурентоспособността и индустриалното лидерство в Югоизточна Европа
Панелът в първия ден на Green Transition Forum 6.0 e организиран в партньорство с BGH2A
С План за действие за актуализация на Националната пътна карта за водород завърши дискусията за това как водородната стратегия, може да бъде движеща сила за енергийната сигурност, конкурентоспособността и индустриалното лидерство в Югоизточна Европа. Панелът беше част от първия ден на Green Transition Forum 6.0 – водещата платформа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация в Централна и Източна Европа.
Планът, предложен от BGH2A – Българска водородна асоциация, и представен от Велина Козарева, предвижда конкретни мерки за промени в законодателството, създаване на механизми за финансиране на водородни проекти и учредяване на обществен консултативен борд (Hydrogen Council). Идеята е той да работи съвместно с правителството, енергийните компании, общините, научната общност и други заинтересовани страни за координиране и подпомагане на инвестиции в чисти водородни технологии. Планът включва и Призив за действие.
„);
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712677954281“).style.display = „none“;
}
}
]]>
Целта е да бъде наваксан липсващият елемент от стратегическата рамка за водорода – енергията да стане готова за инвестиции. За целта от BGH2A предлагат:
- Синхронизиране с Директивата RED III — 1% RFNBO в транспорта и 25% възобновяем водород в индустрията до 2030 г. (и 35% до 2035 г.).
- Промишлени водородни хъбове в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Варна-Девня.
- До 500 MW електролизьори и до 100 000 тона възобновяем и нисковъглероден водород годишно до 2035 г.
- Специализиран финансов инструмент с капитал от поне 100 млн. евро до края на 2026 г.
- По-силна роля на България в Източноевропейския водороден коридор — заедно с Гърция и Румъния.
Всички участници в дискусията говориха за огромната нужда от напредък във въвеждането на водорода в икономиката на Европа.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712829877453“).style.display = „none“;
}
]]>
„Европа е заплашена да изгуби водещите си позиции в тази област“, подчерта Мирела Атанасиу, ръководител на звено „Операции и комуникации“ от 2016 г. в Clean Hydrogen Partnership— публично-частно партньорство между Европейската комисия и европейската индустрия (Hydrogen Europe) и изследователската общност (Hydrogen Europe Research). Тя очерта предимствата на ЕС пред САЩ и Китай като технологично лидерство в тази сфера, възможности за създаване на работни места, както и първите водородни долини, една от които е в България. Сред минусите ни са: правната рамка на съюза и отделните страни-членки, както и зависимостта на Европа от критични суровини, които нямаме.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678022878“).style.display = „none“;
}
]]>
Според Атанасиу съвместната работа на Clean Hydrogen Partnership с 13-те страни от Югоизточна Европа ще доведе до създаването на нови предприятия. Като доказателство тя посочи нарастващият инвестиционен интерес към стартъпите, създадени с помощта на инкубатора на Clean Hydrogen Partnership. 80 от тях (при общо 400) имат инвестиции в размер на 5 млрд. евро.
Иван Делибашич, директор на Advocacy Hydrogen Europe, беше категоричен: Пазарът на водород не е пазар, защото в момента само различни политики му помагат да се развива и в резултат на това той е свръхрегулиран.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678108641“).style.display = „none“;
}
]]>
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712676135608“).style.display = „none“;
}
]]>
Той обърна внимание върху глобалната политика в последните 4 г., която налага на ЕС да бъде устойчив, за да е конкурентоспособен. Иначе казано – да зависим по-малко от външния свят и да произвеждаме сами горивата си. Сред основните пропуски, според него, са бавното развитие на пазарите за чиста енергия и липсата на проекти в помощ на предприятията, които ще приложат тези технологични механизми.
„Водородът ще се превърне в реална индустриална възможност и ще осигури реиндустриализацията на Европа, каза д-р Айварс Стариковс, член на Управителния съвет на Hydrogen Europe, председател на Управителния съвет на Латвийската водородна асоциация.
Румен Радев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България, направи сравнение между готовността на Гърция, България и Румъния в изпълнението на Европейската водородна стратегия. В напредъка на България той включи и международния проект ZAHYR – мащабна иновативна инициатива за изграждане на първата водородна долина в България.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678163822“).style.display = „none“;
}
]]>
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712676204306“).style.display = „none“;
}
]]>
Какво да очакваме от нея представи проф. Дария Владикова, научен координатор на H2start CoE, от Тракийския университет. Проектът се реализира в региона на Стара Загора и цели да развие устойчив модел за производство и приложение на чист водород като алтернатива на въглищната енергетика. ZAHYR е на стойност близо 24 млн. евро и е сред одобрените проекти по програмата Horizon Europe Clean Hydrogen. Той предвижда изграждане на интегрирана водородна екосистема – от производство и съхранение до транспорт и индустриално приложение, с очакван капацитет до 1650 кг водород дневно.
Напредъкът на Хърватска представи Божидар Дедуш, съосновател на Хърватската асоциация за разработване и приложение на водородни горивни клетки. Той говори за държавни стимули от 2 до 5 млн. евро за изграждане на водородни станции за зареждане, както и за плановете на Загреб да закупи първите 20 водородни автобуса догодина, по примера на Виена. В едно от северните пристанища на страната вече е изградена рафинерия за водородна енергия. Целта на Хърватия е до 2030 г. да има поне едно предприятие, което работи с водородна енергия. Разработват се технологии за малки модулни реактори, както и за батерии за съхранение на енергия от водород.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678245398“).style.display = „none“;
}
]]>
Божидар Дедуш съобщи, че в страната му ще заработи Център за облачни изчислителни технологии. Това е изключително мащабен проект на стойност 50 млрд. евро. И ще изисква много енергия за захранване и охлаждане на системата. Тук водородът ще изиграе ключова роля, категоричен е Дедуш.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712676277107“).style.display = „none“;
}
]]>
Планиран е и хъб за водородни технологии на остров Крък. Общинско предприятие ще започне да използва водородна енергия през 2028 г., допълни той и уточни, че е важно като източник на тази енергия да започнат да се използват отпадни води.
Николас Гиняр, директор по международна индустриализация в HACE – Hydro Air Concept Energy, френска компания в областта на дълбоките технологии, обяви, че страната му започва да изгражда навсякъде по света електроцентрали, които ще ползват енергията от вълните. Първата ще бъде с мощност 1 MW.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678305559“).style.display = „none“;
}
]]>
От ключово значение е навременното планиране на разширяване на водородната инфраструктура в региона на Централна и Източна Европа, както и утвърждаването на общ подход в областта на развитието на водородна икономика в страните от ЕС. Основни теми за Брюксел вече са конкурентоспособността, декарбонизацията и устойчивостта. И ролята на водородната енергия за тяхната реализация е много голяма.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712676335579“).style.display = „none“;
}
]]>
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„horizontal2-1712676277107“).style.display = „none“;
}
]]>
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„worktalent-widget-mobile“).style.display = „none“;
}
]]>
„);
}
]]>
още
Икономика
Последни
„);
}
]]>
„);
}
]]>
