} else {
window.googletag = window.googletag || {cmd: []};
googletag.cmd.push(function() {
googletag.defineSlot(‘/118570770/Business_Mobile/Business_Header_Mobile’, [[300, 100], [320, 120], [320, 50], [250, 250], [300, 250], [300, 50], [120, 240], [320, 100], [336, 280], [300, 75], [180, 150], [200, 200]], ‘div-gpt-ad-1712677558609-0’).setTargeting(‘Device’, [‘mobile’]).addService(googletag.pubads());
// Enable lazy loading with…
googletag.pubads().enableLazyLoad({
// Fetch slots within 1 viewports.
fetchMarginPercent: 100,
// Render slots within 0 viewports.
renderMarginPercent: 0,
// Double the above values on mobile, where viewports are smaller
// and users tend to scroll faster.
mobileScaling: 2.0,
});
// Enable SRA and services.
googletag.pubads().enableSingleRequest();
googletag.pubads().collapseEmptyDivs();
googletag.enableServices();
});
window.document.write(„
„);
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1712677558609-0’); });
window.document.write („
„);
}
]]>
Енергийният шок може да наложи повече от едно повишение на лихвите в еврозоната
Базовите прогнози на ЕЦБ предполагат две увеличения на лихвените проценти, посочва Изабел Шнабел от Изпълнителния съвет на банката.
Членът на Изпълнителния съвет на Европейска централна банка Изабел Шнабел заяви, че институцията трябва да пристъпи към повишаване на основните лихвени проценти през юни, независимо дали мирните преговори между Съединените щати и Иран ще доведат до споразумение. Според нея конфликтът продължава значително по-дълго от първоначалните очаквания, а високите цени на енергията вече оказват влияние върху широк кръг от икономически дейности, предаде „Ройтерс“.
През изминалата година ЕЦБ поддържаше лихвените проценти без промяна. Въпреки това, през последния месец все по-активно се обсъжда възможността за затягане на паричната политика заради рязкото поскъпване на енергийните ресурси. Това доведе до ускоряване на инфлацията в еврозоната и до значително отклонение от официалната цел на банката за годишна инфлация от 2 процента. Все повече представители на централната банка вече изразяват мнение, че е необходима реакция.
„);
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712677954281“).style.display = „none“;
}
}
]]>
По думите на Шнабел мащабът и продължителността на настоящата криза не позволяват тя да бъде подценявана. Тя смята, че към момента повишението на лихвените проценти през юни изглежда необходимо, тъй като инфлационният натиск продължава да се засилва.
Шнабел отбелязва, че дори при евентуално бързо прекратяване на конфликта, щетите върху енергийната инфраструктура и международните вериги за доставки вече са факт. Според нея тези последици ще продължат да оказват влияние върху икономиката още дълго време. Именно поради това тя счита, че паричната политика трябва да бъде адаптирана към новите условия.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712829877453“).style.display = „none“;
}
]]>
Според оценката ѝ инфлацията вече надхвърля дори по-негативните сценарии, включени в прогнозите на ЕЦБ, които са били изготвени при допускането, че цените на петрола ще се нормализират сравнително бързо.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678022878“).style.display = „none“;
}
]]>
Данните за април показват, че инфлацията в еврозоната е достигнала 3 процента, като съществуват очаквания за допълнително ускоряване през следващите месеци. В централната банка нарастват опасенията, че високите разходи за енергия ще доведат до поскъпване и на други стоки и услуги. Подобно развитие може да предизвика така наречените вторични инфлационни ефекти и да създаде трудно овладяема инфлационна спирала.
Шнабел посочва, че вече има признаци за такъв процес. Те се откриват както в проучването на ЕЦБ за потребителските очаквания, така и в индекса на мениджърите по доставките (PMI) и в индикатора за икономическо доверие (ESI) на Европейската комисия. Наблюденията показват, че енергийният шок постепенно се прехвърля към все повече компоненти на потребителската кошница и влияе върху цените в различни сектори на икономиката.
По отношение на следващите решения след юнското заседание Шнабел подчертава, че ЕЦБ не бива предварително да се ангажира с конкретен график за бъдещи действия. Вместо това решенията трябва да се вземат на всяко заседание въз основа на най-актуалните икономически показатели и тенденции.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678108641“).style.display = „none“;
}
]]>
В същото време тя напомня, че основният сценарий в прогнозите на ЕЦБ предполага две повишения на лихвените проценти. Това означава, че еднократна корекция може да не бъде достатъчна за овладяване на инфлационния натиск.
Финансовите пазари вече отчитат висока вероятност за две увеличения на депозитната лихва на ЕЦБ, като съществува и приблизително 50-процентова вероятност за трето повишение през следващата година. Икономистите, участвали в анкета на Ройтерс, остават по-предпазливи в прогнозите си. Те очакват две увеличения на лихвите, след което е възможно понижаване на ставките в средата на 2027 година.
Шнабел предупреждава и за по-неблагоприятни перспективи пред икономическия растеж в еврозоната. Според публикуваните наскоро есенни прогнози на Европейска комисия икономиката на валутния съюз се очаква да нарасне с 0,9 процента през 2026 година. Според нея дори тази оценка може да се окаже прекалено оптимистична на фона на нарастващите икономически рискове.
Като ръководител на пазарните операции в ЕЦБ, Шнабел коментира и ситуацията на финансовите пазари. Тя посочва, че засега инвеститорите реагират спокойно на събитията и няма основания за сериозни притеснения във връзка с последните колебания в доходността на държавните облигации. По думите ѝ покачването на доходността се дължи главно на по-високите инфлационни очаквания и на нарасналата премия за инфлационен риск, породена от несигурността около бъдещото развитие на цените.
В края на интервюто Шнабел, чийто мандат в ЕЦБ приключва в края на 2027 година, заявява, че би приела възможността да оглави институцията като неин президент, ако получи подобно предложение.
} else {
window.googletag = window.googletag || {cmd: []};
googletag.cmd.push(function() {
googletag.defineSlot(‘/118570770/Business_Mobile/Business_Under_Article_1_Mobile’, [[180, 150], [300, 600], [120, 240], [320, 100], [300, 50], [300, 75], [200, 200], [336, 280], [300, 100], [480, 320], [250, 250], [320, 120], [320, 50], [300, 250], [320, 480]], ‘div-gpt-ad-1712678506813-0’).setTargeting(‘Device’, [‘mobile’]).addService(googletag.pubads());
// Enable lazy loading with…
googletag.pubads().enableLazyLoad({
// Fetch slots within 1 viewports.
fetchMarginPercent: 100,
// Render slots within 0 viewports.
renderMarginPercent: 0,
// Double the above values on mobile, where viewports are smaller
// and users tend to scroll faster.
mobileScaling: 2.0,
});
// Enable SRA and services.
googletag.pubads().enableSingleRequest();
googletag.pubads().collapseEmptyDivs();
googletag.enableServices();
});
window.document.write(„
„);
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1712678506813-0’); });
window.document.write („
„);
}
]]>