} else {
window.googletag = window.googletag || {cmd: []};
googletag.cmd.push(function() {
googletag.defineSlot(‘/118570770/Vremeto_Mobile/Vremeto_Header_Mobile’, [[300, 50], [180, 150], [200, 200], [320, 100], [120, 240], [336, 280], [300, 75], [300, 100], [320, 120], [320, 50], [250, 250], [300, 250]], ‘div-gpt-ad-1713863633001-0’).setTargeting(‘Device’, [‘mobile’]).addService(googletag.pubads());
// Enable lazy loading with…
googletag.pubads().enableLazyLoad({
// Fetch slots within 1 viewports.
fetchMarginPercent: 200,
// Render slots within 0 viewports.
renderMarginPercent: 50,
// Double the above values on mobile, where viewports are smaller
// and users tend to scroll faster.
mobileScaling: 2.0,
});
// Enable SRA and services.
googletag.pubads().enableSingleRequest();
googletag.pubads().collapseEmptyDivs();
googletag.enableServices();
});
window.document.write(„
„);
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1713863633001-0’); });
window.document.write („
„);
}
]]>
Сред най-големите замърсители, само САЩ и Иран са без цели за нетна нула
Медии посочват, че по-голямата част от страните имат за цел нулеви емисии, без такива са само САЩ и Иран
Много десни публични фигури се опитват да наложат тезата, че Обединеното кралство е изключение по отношение на целта за нетни нулеви емисии.
Още по темата
Лидерът на Консервативната партия Кеми Бейдънок твърди, че други държави „не ни следват“ в стремежа към намаляване на емисиите до нетна нула, а собственикът на GB News Пол Маршал заяви през март, че Великобритания „върви по път на едностранно икономическо разоръжаване“.
„);
}
]]>
И двамата са сред онези в дясното пространство на британската политика, които неправомерно представят целта на страната за нетна нула като „едностранна“ и използват това като аргумент тя да бъде изоставена.
Тези твърдения обаче пропускат факта, че 140 от 198-те държави в света, или 71%, имат цели за нетна нула.
Всъщност Иран и САЩ са единствените две сред 20-те най-големи емитери на въглероден диоксид (CO2) в света, които нямат цел за нетна нула, както е показано на картата по-долу.
„);
}
]]>
Ако Великобритания се откаже от целта си за нетна нула, както настояват опозиционните консерватори и крайнодясната Reform UK, тя би се присъединила именно към тази група от големи емитери.
„);
}
]]>
Последният оценъчен доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), водещият световен авторитет в климатичната наука, посочва, че единственият начин да се спре глобалното затопляне е да се достигнат нетни нулеви емисии на CO2.
Великобритания беше първата голяма икономика, която си постави цел за нетна нула през 2019 г.
Оттогава почти всички основни емитери в света последваха този пример, като Китай обяви цел за нетна нула през 2020 г., а Индия, Саудитска Арабия и Русия въведоха свои цели през 2021 г.
По данни на Net Zero Tracker, консорциум, който проследява политиките за нетна нула, приблизително 74% от глобалните емисии вече са обхванати от някакъв вид национална цел за нетна нула.
„);
}
]]>
Според Net Zero Tracker 34 държави, включително Великобритания, са заложили целта за нетна нула в закон, което показва най-високото възможно ниво на ангажираност.
„);
}
]]>
Освен това 63 държави са заявили целта си в политически документ, 16 държави са направили „обещание“ за нетна нула, а 23 държави имат „предложение“ за нетна нула. (Четири държави са декларирали, че вече са постигнали нетна нула.)
САЩ, които са най-големият исторически емитер в света, ако се отчита кумулативното им въздействие върху климата от началото на индустриалната революция, имаха цел за нетна нула при бившия президент Джо Байдън. Тя обаче беше отменена от настоящата администрация на Тръмп.
Въпреки това, по данни на Net Zero Tracker, 18 региона и 43 града в САЩ все още имат някаква форма на ангажимент за нетна нула.
Джон Ланг, ръководител на Net Zero Tracker, казва пред Carbon Brief:
„Иронично е, че сред 20-те най-големи емитери в света само САЩ и Иран нямат цели за нетна нула, точно когато кризата с Иран показва рисковете от зависимостта от изкопаеми горива и нестабилните петролни пазари.
„Да се аргументираш срещу нетната нула означава да подкрепяш по-голяма уязвимост към геополитическа нестабилност и ценови шокове в енергетиката. Великобритания вече показа, че намаляването на зависимостта от изкопаеми горива може да върви ръка за ръка с икономически растеж, като от 1990 г. насам е намалила емисиите с 54%, докато икономиката почти е удвоила размера си.“
„);
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1713865572578-0’); });
window.document.write („
