Когато Емануел Джонатан Окело решава да отвори ресторант, той е напълно наясно какво ще има в менюто: ролекси.
„В Уганда не носим Rolex. Ние ядем ролекс“, казва той пред CNN. Днес това скромно улично ястие е национално за източноафриканската страна и истински хит извън нея. Според Окело името идва от простия начин, по който се приготвя, от яйца и индийски чапати.
„Rolex е дума, която произлиза от думата за яйце“, обяснява той. „Първите, които са го правили, взели чапати, което първоначално е било приготвяно от индийците, и започнали да прибамят омлет. Но го навивали, когато го поднасяли. И понеже не е имало по-точна дума, много хора са го нарекли rolex, rolled eggs.“
Чапатите пристигат заедно с индийците, доведени от британците, за да строят железниците в началото на миналия век. Индийската кухня става особено популярна в Бусога, близо до границата с Кения. С времето угандийците приемат чапатите като свои, като ги правят малко по-меки, с по-хрупкав край.
Някои биха спорили, че са по-близки до паратха, индийски плосък хляб, но основното е едно и също: пшенично брашно, сол, топла вода и малко олио. Тестото се оформя на топка, след което се разточва и се пече на кръгла плоча, подобна на тиган за палачинки.
Това, което започва като евтина храна за работници в източната част на страната, постепенно намира място във всеки пазар в Уганда, а после се пренася и в модерни кафенета, дори и в изискани ресторанти в други държави.
Преходът от регионална улична закуска към национално ястие и популярност по света, до голяма степен е задвижен от студентите. На улицата ролексът струва около 20 американски цента, идеален за студентски бюджет и достатъчно засищащ, за да издържат през деня.
Точно така Окело открива ролекса и се влюбва в него.
В най-основния си и традиционен вариант яйцата се разбъркват и се изпичат на тънък омлет, почти с дебелина на палачинка. Омлетът се прехвърля върху чапатито, поръсва се със зеле и домати, след което всичко се навива на руло като сандвич в питка.
Пробивът за Окело идва по време на пътуване до Джинджа, туристически град близо до извора на Нил, където среща уличен продавач, който добавя към плънката пържено шкембе.
„И много ми хареса на вкус“, казва той. „Тогава си помислих, че с ролекса можем да правим каквото и да е. Седнах и започнах да записвам какво можем да слагаме вътре.“
Скоро нахвърля десетки комбинации: ролекс с телешки наденички, пилешко месо, къри, бекон, авокадо, кайма, всякакви възможни варианти.
Не можете да решите? Ресторантът му предлага Chef’s Special, по същество ролекс с „всичко“.
„Имаше момент, в който дори правехме ролекс с плодове“, казва той. „Не се прие добре от много хора, защото угандийците не са особено експериментаторски настроени към храната, и го махнахме. Но имаше и хора, на които им хареса.“
Ресторантът му, със съвсем подходящото име The Rolex Guy, запълва ниша на пазара. Той е над нивото на уличните продавачи, но не е толкова скъп като ресторантите с бели покривки. Най-скъпият му вариант, ролексът с всичко, струва около 5,50 долара. Вече има два обекта, единият в столицата Кампала, а другият в Ентебе, град на юг. Доставка обслужва всички места между тях.
Национална страст
Авторът Джонатан Кабуго е написал цяла готварска книга, озаглавена „How to Rolex“, в която предлага свои интерпретации.
Според него ролексът е донесъл огромна доза новаторство в угандийската кухня. Традиционно повечето местни ястия включват месо или зеленчуци, сготвени в сос, поднесени с голяма порция въглехидрати като грудки или банани. Регионалната храна в страната предлага изключително разнообразие.
На север добавят фъстъчен сос, за да подчертаят опушените нотки на месото. Яхниите лувомбо се приготвят в бананови листа над открит огън, като димът прониква в ароматните листа, на практика бавно готвене върху скара.
Ролексът опростява всичко, буквално „навива“ храната в едно ястие, което се държи в ръка. Това е част от причината да стане толкова популярен сред студентите в университета Макерере в Кампала през 90-те години. Именно тази вярна аудитория разпалва националната страст.
„То е лесно, бързо, удобно. Освен това не изисква изключителни умения за приготвяне“, казва Кабуго. „Позволява на много млади момчета да започнат бизнес и да намерят начин да се издържат, като превърнат усилията си в нещо смислено.“
И ролексът се променя заедно с културата на Уганда. В Кампала има голяма етиопска и еритрейска общност. Те започват да правят ролекси със широ, кремообразна, пикантна яхния от смлян нахут или бакла, която е основополагаща за кухнята на тези страни.
60 милиона души не могат да грешат
В модерното Endiro Coffee менюто предлага ролекс, вдъхновен от гръцка салата, със сушени домати, маслини, спанак и фета.
Междувременно Окело експериментира с ролекс пица, при която чапатито се нарязва и се смесва с яйцата, за да се оформи основата.
Ястието се е разпространило из цяла Източна Африка, като продавачи на ролекси могат да се намерят в Кения, Руанда и Бурунди. Но именно в Уганда ролексът се е утвърдил като национално ястие.
„Няма нищо, което да е „угандийска кухня“ повече от ролекс“, казва Фати „Chef Coco“ Рейнарц. Роден в Бурунди и израснал в Белгия, той създава меню в своя ресторант Epicure в Йоханесбург, което съчетава кухни от цяла Африка. В неговата версия яйцата се сваряват, настъргват се и се смесват с къри и кайма. После всичко се завива в чапати, за да се получи характерният вид на ролекса.
Що се отнася до възможното объркване с луксозните часовници, Кабуго смята, че след като угандийците вече използват името, връщане назад няма.
„Това са 60 милиона души, какво ще направите?“ казва той. „Мисля, че трябва да са поласкани, че името е било възприето по този начин.“
