Кой не иска да се бори с корупцията
Източници на „Капитал“ неофициално коментират, че Комисията е запозната с предложението за нов закон за борба с корупцията. „ЕК продължава да води активен диалог с българските власти – относно това ново предложение в контекста на решенията на Комисията за спиране. Решението на Комисията за частично спиране на изплащането на втория транш, отнасящо се до етап 218, е издадено на 3 ноември 2025 г., а решението за частично спиране на изплащането на третото искане за плащане, отнасящо се, наред с други, до етап 220 – на 22 декември 2025 г. България разполага с период от шест месеца, т.е. до 4 май 2026 г. и до 22 юни 2026 г., за да изпълни задоволително оставащите етапи съответно на второто и третото плащане. След всеки от шестмесечните периоди Комисията ще преоцени постигнатия напредък.“, казват от Брюксел.
Другояче казано, усилията за предоговаряне не са безпочвени и лансирането на новия законопроект има съвсем основателна причина – служебното правителство се надява, че ако законопроектът мине през Министерския съвет, това ще се погледне с добро око от Брюксел.
Това е обаче е само част от интригата. Не е тайна, че фиаското с КПК дойде заради нежеланието на партиите в предишното управление – ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС (т.е. на Борисов и Пеевски) да бъде изградена истински независима и ефективно работеща антикорупционна комисия. Опитите им да запазят КПК като орган-бухалка, използван за тормоз на политически опоненти и бизнес рекет, беше разкритикуван от Брюксел, затова се стигна до закриването на комисията с ясното съзнание, че България ще загуби пари.
Това, което в момента екипът на Янкулов се опитва да направи, е да лансира отново тезата за необходимостта от ефективен и независим антикорупционен орган с разследващи и аналитични функции. Действително сегашното служебно правителство няма шанс да го прокара през парламента, няма и време, за да бъде приет законът в крайния срок, определен към момента от ЕК – до 4 май. Но перспективата е в следващото Народно събрание да се получи нова конфигурация от партии, направили категорична заявка, че антикорупционната политика е основен техен приоритет – и формацията на Румен Радев „Прогресивна България“, ПП-ДБ, „Възраждане“. Може би и обновеното БСП, начело с Крум Зарков, който като министър на правосъдието през 2023 г. лансира сходен законопроект за петчленна антикорупционна комисия, в която двама от членовете се избират от парламента, един – от президента, и по един от общите събрания на върховните съдилища. Проектът му не беше приет без обяснения.
