Основателят на Световния икономически форум в Давос Клаус Шваб очерта визия за дълбоки обществени промени, свързани с настъпващата според него по-голяма продължителност на живота. В публикация в социалната мрежа X той представи новата си книга, написана именно по тази тема. Дълга повече от 200 страници, книгата е наречена „Дълголетие и пенсиониране в интелигентната епоха“ или в оригинал – „Longevity and Retirement in the Intelligent Age“. По думите му технологиите против стареенето може да сложат край на традиционното пенсиониране.
As the year comes to a close, I want to reflect on how longer lives are reshaping society – an issue at the heart of my latest book.
‘Longevity and Retirement in the Intelligent Age’ is available from major online booksellers and also as audiobook:
https://t.co/8QmtlUgso8… pic.twitter.com/IX0xJLyf9h
— Klaus Schwab (@ProfKlausSchwab) December 29, 2025
Шваб подчертава, че човечеството е „на прага да добави години към живота и живот към годините по начини, които досега са били немислими„. Според него научният напредък вече показва, че стареенето не е неизбежен процес, а може да бъде забавено, а в определени аспекти – дори частично обърнато.
Той посочва конкретни примери от лабораторни изследвания – генни терапии, които удължават живота на мишки с до 40%, както и т.нар. сенолитици, които възстановяват физическата активност на възрастни животни.
Допълнително, експерименти с хора на хранителни режими и медикамента метформин показват възможност за „връщане назад“ на биологичния часовник.
Според Шваб тези процеси ще доведат до фундаментални промени в обществото. „Самото определение за „старост“ ще се промени„, отбелязва той, като прогнозира, че достигането на 100-годишна възраст може да стане „относително обичайно“ до края на века. Очакванията са броят на столетниците в света да се увеличи осем пъти до 2050 г., при това в значително по-добро здраве.
В този контекст традиционното пенсиониране вероятно ще бъде преосмислено. Шваб очаква преминаване към модели с учене през целия живот и поетапни кариери, както и трансформация на здравеопазването – от лечение на болести към превенция и поддържане на добро състояние. Той допълва, че бъдещите поколения могат да растат с активни прабаби и прадядовци, а дори и пра-прабаби и пра-прадядовци.
Основателят на форума в Давос обаче предупреждава и за рисковете. „Трябва да гарантираме, че технологиите за дълголетие са достъпни за всички, а не само за привилегированите„, пише той. По думите му обществата ще трябва да адаптират пенсионните системи, градската среда и социалните политики към живот, който може да продължи над 100 години.
Шваб обръща внимание и на личното измерение на тези промени. Удълженият живот ще позволи на хората да преследват нови цели в по-късна възраст – например да започнат бизнес на 70 години, да напишат книга на 80 или да получат диплома на 90.
„Ще можете да гледате и учите деца, докато сте на 100 години„, заявява Шваб. „Връзките също могат да продължат по-дълго – включително 80-годишни бракове„, допълва той.
Въпреки технологичния напредък, Шваб подчертава, че основните фактори за пълноценен живот остават непроменени: „здраве, любов, цел и общност„. Според него т.нар. „интелигентна ера“ ще предостави инструменти като приложения, генни модификации и роботизирани помощници, но смисълът ще зависи от начина, по който хората използват допълнителното време.
„Не става дума просто за по-големи числа върху тортата за рожден ден„, пише Шваб. „Става дума за повече възможности да преживеем това, което означава да бъдеш човек – повече смях, повече изгреви, повече връзки.„
Според него „революцията на дълголетието“ има потенциала не само да удължи живота, но и да подобри качеството му – перспектива, която „си струва да бъде преследвана на всяка възраст„.
Изчезването на традиционната пенсионна система обаче едва ли би било без рискове – особено във все по-застаряващото Северно полукълбо. Любопитно, но темата за по-дългия живот бе повдигната на два пъти миналата година и от Владимир Путин.
Руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин бяха заснети да си говорят, че може доживеят до 150 години преди мащабния военен парад в Пекин в началото на септември 2025 година.
„По-рано хората рядко доживяваха до 70 години, но в днешно време на 70 години си все още дете„, казал Си на Путин, според преводача на руски.
„С развитието на биотехнологиите човешките органи могат да бъдат непрекъснато трансплантирани и хората могат да се подмладяват и дори да постигнат безсмъртие„, отговорил Путин, според превода на мандарин.
„Прогнозите са, че през този век има и шанс да доживеем до 150 години„, отговорил Си.
Руският президент Владимир Путин прогнозира, че продължителността на живота на човека може да достигне 150 години. Той заяви това в средата на ноември по време на Международна конференция за изкуствен интелект и машинно обучение в Москва.
По-дългият живот е мечта, която за мнозина политици е вече е факт. Неравенствата в доходите и богатството нарастват в редица държави от 80-те години насам, като най-богатият 1% от населението в глобален мащаб получава около 20% от всички доходи. Разликите обаче не се ограничават само до финансите – елитните групи имат предимства и в области като образование, здравеопазване и продължителност на живота, пише изданието The Conversation.
В Съединените щати например най-богатият 1% живее средно с близо 15 години по-дълго от най-бедния 1%. Ново международно изследване показва, че подобни разлики се наблюдават и при една от най-влиятелните социални групи – политиците.
Днес политиците живеят средно с между 3 и 7 години по-дълго от средния избирател. Този феномен се наблюдава през последните 150 години. Според анализа това „предимство в оцеляването“ се дължи на комбинация от фактори, включително по-високи доходи, по-добър достъп до здравеопазване и по-висок социален статус. По-дългият им живот обаче засилва социално-икономическата дистанция между тях и избирателите им.
Прогнозите на Клаус Шваб обаче противоречат на някои изследвания. Учени по света отчитат тревожна тенденция – хората днес стареят биологично по-бързо, отколкото предишните поколения. Заболявания, типични за напреднала възраст – като рак, сърдечни проблеми и диабет – все по-често се проявяват при хора под 40 години. Това показват данните на изследователи от Университета в Сантяго в Чили и Университета в Болоня в Италия, цитирани от NewScientist.
