Младото и крехко момиче, което донесе радост на цяла България със спечелването на бронзовия медал в индивидуалния старт в биатлона на зимната Олимпиада в Милано-Кортина – Лора Христова! 22-годишната родна гордост бе гост в Discord канала на колегите от Gong.bg. Там някои от нашите последователи зададоха своите въпроси, които водещият предаде на Лора Христова.
– За мен е изключителна гордост и радост да ви представя днешната ни гостенка – момичето, което накара цяла България да се гордее. Това е Лора Христова, нашата бронзова медалистка от зимната Олимпиада в Италия. Лора, благодаря ти, че прие поканата ни! В какво настроение те намираме?
– Благодаря за топлото посрещане! Радвам се да бъда ваш гост. В изключително добро настроение съм – вчера се прибрах в Троян за първи път след Олимпиадата и посрещането беше много топло. Това много ме зареди, въпреки умората.
– Замина като момичето Лора Христова за Олимпиадата, а се върна като национален герой. Как ти се отразява цялата тази любов?
– Много позитивно. Оставам същият човек, какъвто бях и преди успеха, но съм още по-мотивирана.
– Какво си помисли, когато разбра, че медалът е твой?
– Честно казано, първата ми мисъл беше, че нямам дрехи за награждаването. (смее се) Но след това си дадох сметка колко много ще означава този медал – за мен, за отбора и за България.
– Кое беше най-трудното по време на състезанието?
– Да запазя спокойствие и концентрация. След всяка чиста стрелба трябваше да овладявам емоциите си и да остана фокусирана до края.
– Очакваше ли медал преди Олимпиадата?
– Не. Надявах се на добро представяне, може би топ 10, но не и на медал. Това беше приятна изненада.
– Какви са целите ти оттук нататък?
– Най-важното за мен е всеки ден да ставам по-добра версия на себе си. Големите цели идват с малките стъпки.
– Имаш ли ритуали преди състезание?
– Като малка имах, но вече не. Не искам да съм зависима от такива неща.
– Какво обичаш да правиш извън спорта?
– Обичам разходките сред природата и готвенето.
– На колко години започна да тренираш?
– На 11 години. Преди това тренирах балет.
– Как преминаваше един твой ден на Олимпиадата?
– Спокойно, ставам без аларма, закусвам, правя лека тренировка, почивам и следобед се подготвям за старта.
– Спазваш ли специален хранителен режим?
– Не строго. Ям това, което ми се яде, но преди стартове наблягам на въглехидрати.
– Кой е най-ценният урок от спорта?
– Че в живота има повече загуби, отколкото победи – и те те изграждат.
– Кой е твоят идол?
– В биатлона – Мартен Фуркад.
– Как се справяш със стреса?
– Говоря с близките си – те много ми помагат.
– Какво те мотивира?
– Те ме държат фокусирана всеки ден.
– Каква е най-голямата ти мечта извън спорта?
– Да остана добър човек.
– Какво е за теб България?
– Родина. Дом.
– Какво би казала на младите спортисти?
– Да вярват в себе си – всички мечти се постигат с труд и постоянство.
– Кой беше първият човек, на когото се обади след медала?
– Баща ми.
– Каква щеше да си, ако не беше спортист?
– Не знам – спортът ме е изградил като човек.
– Кое те разсмива най-много?
– Шегите със съотборниците ми.
– Кой е любимият ти сериал?
– „Двама мъже и половина“.
– Какво правиш, когато си в лошо настроение?
– Оставам сама и си пускам нещо разтоварващо.
– Какво никога не би опитала?
– Наркотици.
– Какво си помисли, когато хвана своя медал в ръце?
– Че съм сбъднала детската си мечта.
– За финал – какво искаш да кажеш на българите?
– Благодаря за подкрепата – тя се усеща и дава огромна сила. Благодаря ви, че сте до нас и в трудните моменти. Наистина се усещаше и ми даваше увереност през цялото време и през Олимпийските игри, и след тях, и преди това на всички, които са ни подкрепили. Не само през успешните моменти, но и през трудните моменти, когато не сме успявали когато не сме си представили толкова добре.
3
