Капитализмът не е естествен и спонтанен ред, а система, изградена чрез насилие и поддържана чрез зависимостта на хората от пазара на труда. Това заявява професорката по икономика Клара Матей в интервю за Channel 4, което привлече десетки хиляди коментари онлайн.
Матей, автор на книгата „Бягство от капитализма“, поставя под въпрос широко разпространеното разбиране, че бедността, безработицата, инфлацията и недостъпните жилища са неизбежни последици от човешката природа или от лошото управление.
„Икономиката е представена като естествен ред“
Според Матей икономическата история често се представя така, сякаш капитализмът е възникнал самостоятелно. Тя посочва ограждането на общинските земи във Великобритания като пример за процес, при който обикновените хора са загубили достъпа до средства за препитание и са били принудени да търсят работа срещу заплата.
„Икономиката като дисциплина е дълбоко неисторическа — целенасочено, за да ви накара да мислите, че това е естествен, спонтанен ред. Реалността е, че ако погледнете историята, икономическата ни система е родена чрез насилие“, казва Матей.
Тя твърди, че тази зависимост не е изключение, а основа на системата. Когато хората нямат самостоятелен достъп до земя, жилище или други средства за препитание, те са принудени да приемат условията на пазара на труда.
Строгите икономии като инструмент за зависимост
Матей оспорва и обяснението, че строгите икономии са само болезнена, но необходима реакция при висока задлъжнялост. По думите ѝ съкращаването на социални услуги прави хората по-зависими от всяка налична работа, а безработицата ограничава възможностите им да настояват за по-високи заплати и по-добри условия.
„Строгите икономии ни държат в подчинено положение. Те ни карат да имаме нужда да работим каквато и да е работа, за да плащаме сметките си“, заявява икономистката.
Тя свързва същата логика и с политиките срещу инфлацията. Според нея икономическите модели често представят работниците и високите заплати като причина за поскъпването, а по-високите лихви като неутрално решение. Матей възразява, че тези мерки могат да увеличат безработицата и да отслабят позициите на наетите.
Неравенство и подкрепа за системата
В разговора са посочени данни, според които 12 души притежават повече богатство от най-бедните 4 милиарда души в света. Сред останалите числа са 157 британски милиардери с богатство, равностойно на 22% от брутния вътрешен продукт на Великобритания, при 5% през 1990 г., както и твърдението, че едно от три британски деца живее в бедност.
Матей обяснява защо хора, които са засегнати от неравенството, понякога защитават самата система чрез понятието „хегемония“ на италианския теоретик Антонио Грамши. По думите ѝ икономическите теории внушават, че богатите са постигнали положението си чрез повече труд и рационалност, докато бедността се представя като личен провал.
„Хората са го интернализирали толкова дълбоко, че единственото обяснение за обезчовечаващия им живот е да обвиняват онези, които са още по-слаби от тях, защото не виждат кой всъщност печели“, казва Матей.
Каква алтернатива предлага
Матей уточнява, че не предлага връщане към съветски модел на държавен контрол. Тя говори за местно участие, демократично разпределение на ресурсите и решения, насочени към непосредствените материални нужди.
Като пример посочва бюджетиране с участие, възникнало в Бразилия през 80-те години. В Тълса, Оклахома, тя ръководи Forum for Real Economic Emancipation, която работи по теми като хранителната независимост и местното облагане на богатството.
На въпрос какво би променила с един ход, Матей поставя на първо място прекратяването на физическото насилие и осигуряването на храна. Именно тази комбинация от критика на капитализма и призив за конкретни местни действия е сред причините интервюто да предизвика силен отзвук сред зрителите.
–––––––––––––––––––
Клара Елизабета Матей е италиански икономист, изследовател и преподавател, която заема длъжността професор по икономика в Университета в Тълса, където е и директор на Центъра за хетеродоксална икономика. Тя е широко призната заради критичните си трудове, посветени на историята на капитализма, макроикономиката и политическите мотиви, стоящи зад технократското формиране на политики.
Източници: thedailybritain.co.uk, tapesearch.com
