През първите месеци на 2026 г. пазарът на труда в България вероятно е по-затегнат от всякога – недостигът на работна ръка е проблем за голяма част от бизнеса, докато икономиката продължава да расте на бързи обороти, а населението в трудоспособна възраст се свива. Това показват и последните данни на Евростат – безработицата в страната през февруари е на рекордно ниско ниво откакто изобщо има данни за този показател от началото на века, и е най-ниската в ЕС – 3.2%. С този резултат са още две други източноевропейски страни – Чехия и Полша.
В България малко по-ниска е била безработицата единствено през януари – 3.1%. За сравнение, в началото на тази година общо в ЕС показателят се движи приблизително на двойно по-високи нива, предимно заради страни като Испания, Гърция и Франция, където той традиционно е по-висок, както и в скандинавските страни. Междувременно, заетостта в България също е на най-високото си ниво някога – 77% при възрастовата група между 20 и 64 години – малко над общото ниво за ЕС.
Тенденцията се вижда и в абсолютния брой на безработните – в България те за първи път падат под 100 хил. души според данните на Евростат в края на 2025 и началото на 2026 г., като преди десетилетие те са били 2 до 3 пъти повече. Това обаче не е задължително добра новина, тъй като намаляващият брой на безработните следва да бъде поставен в контекста на цялостния пазар на труда. А броят на икономически активните лица също намалява – тъй като населението като цяло се свива и застарява. В края на 2025 г. работната сила на възраст 20-64 г. (която статистически включва заетите и безработните) пада под 2.9 млн. души (2.885 млн.). Като процент от населението на тази възраст обаче икономически активни са почти рекорден дял от хората- малко под 80%, като това ниво приблизително се задържа от началото на 2022 г. досега.
Важно е да се уточни, че според официалната дефиниция на Евростат безработни лица са всички хора на възраст 15-74 години (16-74 години в Испания, Италия и Обединеното кралство), които не са били заети през референтната седмица (когато е провеждано проучването), но активно са търсили работа през последните четири седмици и са били на разположение да започнат работа незабавно или в рамките на следващите две седмици. Хората, които не работят, но и не търсят работа или не отговарят на горните условия, се считат за икономически неактивни, или хора извън работната сила.
