Паралелно с предложението за MSR регулаторната машина на Брюксел продължава да работи по друга, по-тиха, но не по-малко важна линия – безплатното разпределение на квоти за индустрията. Във все още неофициален документ (с който „Капитал“ разполага) на ГД „Действия по климата“ за обновяването на т.нар. benchmark-и за индустриите се вижда, че в много сектори предварително заложените съкращения се смекчават, но за други остават същите или се влошават (виж карето). Тоест Брюксел не прави генерално отстъпление от намаляването на безплатната защита, а по-скоро пренарежда натиска между отделните отрасли. Официално предложението ще бъде направено в първите дни след Великден, коментират официални лица от Европейската комисия пред медията ни.
Или казано иначе – комисията едновременно омекотява системата там, където пазарът може да произведе прекомерен шок, и запазва натиска там, където иска индустрията да продължи да инвестира в декарбонизация. Това е опит да се съчетаят две все по-противоположни цели – декарбонизация без деиндустриализация. Затова и дебатът вече не е дали ETS ще оцелее – това е почти сигурно – а каква част от първоначалната му строгост Брюксел е готов да жертва, за да го направи политически и икономически поносим.
Ще има ли нужния ефект
„Комисията не спекулира с развитието на цените на въглеродните емисии, нито прави прогнози за въздействието на законодателните предложения върху цените. Схемата за търговия с емисии на ЕС остава пазарна система, където цените се определят от търсенето и предлагането“, казват от изпълнителния орган.
„Отпадането на автоматичното анулиране на излишните квоти би увеличило предлагането и съответно би намалило цената. Това е директен отговор на натиска от държави с високи енергийни разходи, но едновременно отслабва ценовия сигнал за декарбонизация“, коментира Георги Добрев, старши директор по енергийна политика в FTI Consulting.
