Напрежение на пазар на труда
През миналата година работната сила (във възрастовата група над 15 години) се е свила с около 23 хил. души и възлиза на малко над 3 млн. души, а основна причина за това са застаряването и намаляването на населението. Безработицата също намалява и е сред най-ниските в ЕС. „Ниските равнища на безработица са допълнително свидетелство, че икономическата експанзия в страната е движена от увеличение в съвкупното търсене, както и за засилващите се ограничения пред пазара на труда от страна на предлагането“, посочва докладът. Тези развития носят риск от по-силен натиск за нарастване на възнагражденията, който ако не е съчетан с достатъчно бързо повишаване на производителността, може да навреди на конкурентоспособността на икономиката и да засили инфлационния натиск, предупреждават експертите.
Ръстът на инфлацията – основно от храни и битови услуги
След спад на инфлацията през 2024 г., тя отново се е повишила през 2025 г. до 3.5 средногодишно (измерена по европейската методология). Най-голям принос за това имат храните, които са поскъпнали с 6.1% и прибавят цели 1.3 пр. пункта към общата инфлация. Следва групата „жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ с принос от 0.7 пр. п. Така значителна част от ценовия натиск произтича от групи с висока тежест в потребителската кошница, което увеличава неговото влияние върху реалните доходи на домакинствата, посочват икономистите.
Според тях са необходими навременни мерки за ограничаване на инфлационния натиск, който не е породен от извънредни шокове. Административен контрол върху цените обаче не е ефективен и не води до трайно решение на проблемите, а само до временно отлагане. По-добри мерки, които докладът препоръчва, са „политики, насочени към стабилизиране на съвкупното търсене, както и политики, целящи засилване и защита на конкуренцията, подобряване на пазарната среда и осигуряване на нормално функциониране на пазарните механизми“.
Високи или ниски са българските заплати
От началото на века до 2024 г., заплатите в България са отчели сериозен напредък, доближавайки се до средноевропейските. Всъщност, за този период делът на трудовите възнаграждения в брутната добавена стойност (БДС) се е повишил значително. „Докато през 2000 г. България е на едно от последните места сред настоящите членки на ЕС с дял от 55%, през 2024 г. тя е в челната група с дял на трудовите възнаграждения от около 67%“, отбелязва съветът.
Като показател е избран делът на трудовите възнаграждения в БДС, защото изолира инфлацията и ръста в секторната производителност, което позволява да се сравни динамиката на реалните възнаграждения с нарастването на производителността на труда.
Общо делът на трудовите възнаграждения в БДС на България е висок спрямо някои други членки на ЕС, но по сектори се наблюдават различни тенденции. В индустрията и търговията той е близо до средните стойности за съюза, докато във финансовите и застрахователните дейности делът остава значително по-нисък. В образованието и здравеопазването той също е един от най-ниските, в сравнение с другите страни от ЕС, отбелязва СИА.
От друга страна, заплатите в IT сектора, както и тези в държавния, се превърнаха в едни от най-високите в ЕС по този показател. Според икономистите сравнително високите възнаграждения в държавния сектор създават нуждата от изготвянето на цялостна концепция за начина на определяне на заплатите в публичната сфера.
