Прекомерната пазарна концентрация създава още уязвимости. Доминирането на няколко японски производителя при микроконтролерите и сензорите за въздушни потоци в двигатели – малки, но ключови компоненти в автомобилното производство, значеше също, че когато голямо земетресение с цунами удари Япония през 2011 г., световната автомобилна индустрия се сви рязко.
Този тип уязвимости са по-лесни за адресиране от такива като Ормузкия проток, които по естество са географски. От 2011 г. досега автомобилните производители диверсифицираха доставчиците си, натрупаха буферни наличности и създадоха големи системи от данни, които подобряват прозрачността в комплексните вериги на доставки, опростявайки процеса по идентифициране на скрити рискове с общ източник.
Диверсификацията обаче идва и с компромиси – нещо, което индустрията за производство на висок клас чипове вероятно ще научи. Една нидерландска компания, ASML, произвежда на практика цялото литографско оборудване, нужно за производството на най-добрите чипове, а само две компании – тайванската TSMC и южнокорейската Samsung, имат капацитета да произвеждат 2-нанометрови полупроводници.
Заради очевидните рискове, които това създава, правителствата сега стимулират диверсификацията. САЩ и ЕС въведоха мерки, стимулиращи TSMC и Samsung да преразпределят географски производството си, докато американското правителство подкрепя Intel в развиването на нейните възможности. В същото време Китай инвестира в намаляването на зависимостта си от външни доставчици в производството и дизайна на чипове.
