Селото се оказá тъкмо в града, или как „Бразди“ спечели младите градски хора

А обитателите на фермите обикновено проявяват най-голям интерес към кабела на микрофона и често са непредвидими. Най-смелият и най-опитният с животните в екипа, операторът Иво Самарджиев, с усмивка разказва за един от първите му спомени за реалността на терен, още през 80-те години, когато е повикан извънредно да заснеме кратко интервю в едно ТКЗС: „Имах среща след това и съм се облякъл с бяла риза, ленена. Отиваме, заснемаме интервюто и аз влизам в един от оборите да снимам кравите. Първа, втора, трета крава – пляс с опашката! Целият ме омаза.“

Именно от оператора Теодор е получил ценни съвети: „От коя страна на щрауса може да се стои, че не бива да стоиш зад коня. Че камилите плюят, ламите също.“

Наред с премеждията любима тема на авторите на „Бразди“ напоследък е тази за децата на фермерите и различният, богат живот, който водят. Откриваме я в разказа на младо семейство от гр. Долни Дъбник, производители на разсад, които още през 2012 решават да пробват късмета си в тази сфера. Срещаме я и в историята на семейство Досеви от Дряново, които решават да напуснат столицата, където се раждат трите им деца, за да се върнат в семейната ферма, за да развиват оранжерийно зеленчукопроизводство.

Докато говорят за взаимната любов и семейните ферми, членовете на екипа правят извода, че освен всичко останало зад успеха на „Бразди“ е силното приятелство помежду им, в което те познават колегите си толкова добре, че знаят не само какво обичат да ядат и какво да си подарят за Коледа, но и кога не се чувстват добре и от какво имат нужда във всеки един момент, точно както е в едно семейство.

Сподели тази новина