По оценки на АТИИ около половината от активните обяви в страната са за нерегистрирани имоти. Национална статистика по въпроса липсва, но по неофициални данни на Investropa, през 2026 г. пазарът на Airbnb в България обхваща около 28 хил. активни обяви. Според изчисления на АТИИ в София броят им е около 4500.
Павлов очаква ефектът да се прояви в рамките на дни от влизането в сила, в момент, когато търсенето традиционно е по-високо заради топлия сезон. Най-непосредственият ефект ще бъде свиване на предлагането, което ще доведе до краткосрочен ценови скок, казва той. Според него твърденията в български медии, че цените ще се вдигнат с 15%, звучат „консервативно“. Реалистичната краткосрочна прогноза е за поскъпване от порядъка на 30-40% на различни пазари в страната. В по-дългосрочен план постепенно част от собствениците ще узаконят дейността си. Ще се появят нови легални обяви и предлагането ще се възстанови, макар и бавно, смята той.
Не всички обаче ще предприемат тази стъпка. „Собствениците, които са оперирали в сивия сектор и чийто бизнес модел се е крепял именно на липсата на данъчни и регистрационни задължения, ще се изправят пред избор: да се легализират и да коригират ценообразуването си, да преминат към дългосрочно отдаване под наем, или да излязат от пазара“, обяснява Павлов. Част от тях ще изберат последното.
Той не очаква наемодателите да съдействат в процеса, тъй като „теоретично собственик, който не желае да се регистрира, може да се опита да намира туристи директно – без да минава през регулираните платформи“. Това обаче е трудно и скъпо. Освен това платформите осигуряват доверие, застраховка, обработка на плащанията и пр. Вероятно ще се появят и платформи, които съзнателно ще игнорират изискванията на регламента, особено в началото, но техният живот ще бъде кратък, смята той. В крайна сметка регламентът е проектиран така, че вратичките да са минимални. Механизмът работи на ниво платформа, не на ниво отделен собственик и точно това го прави ефективен, твърдят от АТИИ.
