Темата накратко
- Кризата на върховенството на правото е повсеместна в държавите от ЕС
- България бележи регрес по всички показатели и показва признаци на „завладяна“ държава
България е в групата на петте държави в ЕС заедно с Унгария, Италия, Словакия и Хърватия, чиито правителства последователно и целенасочено отслабват върховенството на правото в Общността. Това твърди тазгодишният „Доклад за върховенството на правото 2026 г.“ на Съюза за граждански свободи за Европа – Liberties, разпространен в понеделник от Българския хелзинкски комитет. Докладът изследва подробно най-сериозните нарушения в областите на правосъдието, корупцията, свободата на медиите и механизмите за взаимен контрол и възпиране във всички страни членки на ЕС за изминалата година.
Докато Унгария се откроява като най-агресивният случай на атаки срещу върховенството на правото в ЕС, изводите за България са не по-малко притеснителни. Страната бележи регрес по всички показатели. Натискът върху политическата опозиция, системните провали при разследването на нашумели корупционни скандали и проблемите в съдебната система в България показват признаци на „завладяна“ държава, с институции, неспособни да провеждат независими разследвания и наказателно преследване на сериозна корупция или нарушения на правата на човека.
Сред основните изводи в общия доклад е, че се наблюдава криза на върховенството на правото в страните от ЕС, като развитието в положителна посока е почти незначително. Освен проблемните пет държави, в които се отчита сериозна и целенасочена ерозия на върховенството на правото, дори традиционно стабилни демокрации като Белгия, Дания, Франция, Германия и Швеция с отбелязват регрес.
Основните изводи
Един от притеснителните изводи е, че механизмите на ЕС за противодействие на негативните тенденции до голяма степен са неефективни, като повечето държави членки не успяват да превърнат препоръките на ЕК в реални действия. Всъщност, през 2025 г. 93% от всички препоръки на Комисията са били повторение от предходни години, често без промени, а броят на новите препоръки е наполовина спрямо 2024 г. Този стълб отчита най-значителна регресия през 2025 г., както и най-нисък общ напредък.
