Сезонът също има значение. В края на март и началото на април потреблението започва да отслабва, защото отоплението отстъпва. Тази година към това се добавя и силна водна картина. По данни на МОСВ комплексните язовири за енергийни цели са били запълнени на 75% към 27 март, преди последните обилни валежи. Ако към това се добави и връщането на втори агрегат на ПАВЕЦ „Чаира“ през април, гъвкавостта в система ще се увеличи и мястото за въглищата ще се свие още повече.
Твърдението, че без ETS токът в България ще поевтинее с 50%, изхожда от предположението, че щом въглищният ток стане по-евтин, той автоматично ще се върне в центъра на пазара. Но все повече изглежда, че дори без разходи за емисии въпросът за въглищните централи няма да е само ценови, а пазарен и технологичен: дали изобщо имат достатъчно часове, в които да работят смислено на фона на цялата трансформация в енергетиката. В определени часове и при определени условия такива мощности ще трябва да се включват, поради което те трябва да се поддържат, но това трудно ще стане през пазара. Нужен е друг механизъм.
Ами при домакинствата?
При битовия пазар картината е още по-сложна. Там цената и сега не следва механично нито борсата, нито себестойността на една отделна централа. След 1 юли 2025 г. моделът беше пренареден така, че крайните снабдители (дружествата на „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго-про“) да купуват ток за регулирания сегмент от различни производители през борсата и да го продават по цена, определена от КЕВР. За да се получи този резултат държавните АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток“ и НЕК предлагат общ пакет електроенергия на фиксирана цена, а Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ компенсира част от по-високите разходи на по-скъпата генерация – в случая въглищната централа.
Това е важно, защото показва къде би се усетил първият ефект, ако квотите отпаднат. Не непременно в рязко по-ниска крайна цена за домакинствата, а първо в по-малка нужда от компенсации вътре в системата. Но това има и друга страна – България не само плаща за ETS схемата (през покупката на квоти от централите), но и получава много сериозни приходи от нея като държава. По официални данни на МОСВ приходите от търгове на квоти са 822.2 млн. евро през 2024 г. и 836.2 млн. евро през 2025 г., които влизат в бюджета на ФСЕС. Тоест, ако се откажем от ETS, реално ще махнем един от основните източници, с които енергийната система поема част от ценовия натиск.
