Втората важна позиция на генералния адвокат е, че правилата в националния закон, определящ основанията за несъвместимост, и съответно – за освобождаване, „трябва да бъдат формулирани с достатъчна яснота, за да се избягват злоупотреби или инструментализация“. Заключението изрично казва, че „(я)снотата на правилата, регламентиращи обстоятелствата, при които член на национална централна банка може да заеме длъжност или да бъде освободен от длъжност, има първостепенно значение за съществуването на стабилна и безпристрастна институционална среда“.
Дори и ВАС да приеме, че простото притежаване на дялове в дружество с ограничена отговорност е забранено от българското право, ще бъде невъзможно да приеме, че при встъпването на г-н Гюров тази забрана за притежаване на 2% дялово участие в дружество с ограничена отговорност е била ясна и предвидима. Това е така, защото до момента редица български съдилища са приемали обратното, включително и конкретно по делото по жалба на г-н Гюров срещу решението на КПК по същите факти. При това положение е невъзможно да се направи заключение, че г-н Гюров е бил изправен пред ясни национални правила, забраняващи притежаването на дялове в дружество с ограничена отговорност, поне в рамките на стандартната логика, и съответно – че освобождаването му е законно.
Третата важна позиция на генералния адвокат е, че ако основанието за освобождаване е „извършено сериозно нарушение“, в случая – конфликт на интереси, този конфликт на интереси не може да бъде абстрактен, а трябва да бъде конкретен. Освен това трябва да има обосноваване защо този конфликт на интереси представлява извършване на „сериозно нарушение“. Отговорът на този въпрос ще зависи от всички доказателства, които ще бъдат събрани по делото. Въз основа на това, което до този момент е известно обаче, такова заключение изглежда много проблематично. Какъв е възможният реален конфликт на интереси между решенията на подуправител на БНБ и дялово участие в дружество с ограничена отговорност, което дори не е на пазара на финансови услуги? Какъв е възможният реален конфликт на интереси между решенията на подуправител на БНБ и дейността на две нестопански организации, които по наличната публично информация, не са имали дейност? За да бъде основание за освобождаване на подуправител на БНБ, този конфликт на интереси трябва да бъде също така достатъчно сериозен, и това трябва да бъде изрично обосновано в решението за освобождаване.
ВАС ще трябва да реши дали освобождаването на г-н Гюров е законосъобразно, като прецени дали решението на УС на БНБ отговаря на изискванията, посочени от генералния адвокат в неговото заключение. Прочитът на решението на УС на БНБ може само да ни остави силно скептични. За начало в това решение се приема, че „КПК е административният орган, който има изключителна компетентност да установи несъвместимост“ и „УС на БНБ не може нито да осъществява контрол върху акта на комисията, нито може да се произнесе вместо нея, тъй като това би довело до недопустимо изземване на компетентност на друг административен орган“. Според логиката на УС на БНБ решението на КПК служи само за иницииране на производството по освобождаване пред УС на БНБ, и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Само че съдът на първа инстанция по делото срещу КПК, приема обратното. Решението на КПК подлежи на самостоятелен съдебен контрол и е незаконно по същество. Толкова за яснотата и предвидимостта и на процедурата, и на правото.
