А виждате ли все пак нещо позитивно в един такъв патриархален свят?
Не, не виждам нещо позитивно в свят, в който един е поставен над другия, в който мъжът е поставен над жената. Ние сме равни. Това, че сме се родили с различни биологични белези, не ни прави по-добри или по-лоши. Ние сме равни като същества. Защото да не забравяме, че душите ни нямат пол. Това кой и какво има в гащите, няма абсолютно никакво значение. И няма как да се съглася с такива общества, в които много отдавна едни мъже са решили, че ще бъдат повече от жените и са създали тези закони и продължават да ги поддържат.
Най-тъжното е, че в България това продължава да се случва и то много грешно се обвързва с нашите традиции. Да, в нашите традиции имаме силен патриархат, но това не значи, че трябва да продължава да бъде така. Защото всеки един от нас е пълнокръвна личност, която заслужава уважение.
Аз не бих се чувствала добре, ако трябва да изчакам мъжа да се нахрани, за да стана от масата. Това не мисля, че е нормално. Смятам, че води до това мъжът да мисли, че има право да разполага и с тялото на жената, и с всичко нейно, както си пожелае. Но до какво води това? Колко убийства на жени.
Моят съвет към младите хора е да внимават и да разчитат червените флагове. Те са много важни, когато влизат във връзка с някого. Защото от самото начало ако усетиш, че той се опитва да те контролира, да те поставя под него, тоест да не уважава границите ти, да не мисли за теб така, както ти искаш, или да се грижи за теб, това са първите знаци. В един момент може да стане другото. Може да се намериш в куфар в Перловска река, да речем. Така че жените трябва да бъдат много бдителни с кого се захващат. Днес ще ти каже „глупачка“ или ще те обиди и ти ще му простиш. Следващия път думата ще е по-голяма. А след това може и да те удари. А след това може да стане нещо много по-лошо. Така че с първия знак, чрез който получим неуважение, трябва да сложим чертата.
