Кристофер Неринг: „Главните български проблеми си остават едни и същи: корупцията, върховенството на закона и използването на средства от ЕС. Сега обаче имаме и „фактора Радев“. Дали бившият президент ще спечели собствено мнозинство и ако не – с кого ще реши да управлява? Със сигурност не с Борисов, но с кого тогава? Какви съюзи са изобщо възможните и какво мнозинство може да се постигне? Това е голямата неизвестна на тези избори. През последните години наблюдавахме едно „напред-назад“ във функционирането на модела Борисов-Пеевски. Според мен сигурно е поне едно: че ерата на Борисов вече е приключила. Остава да видим как ще изглежда конкретната конфигурация в бъдеще, как Радев ще се позиционира след изборите, с кого и срещу кого.“
Бойко Борисов обаче явно не смята да се дава без бой и в свойствения си стил пуска димни завеси около взаимодействието си с лидера на ДПС. Във Фейсбук той опита отклоняваща маневра: моделът бил не Борисов-Пеевски, а Копринков-Радев. Каза го на фона на налагащото се мнение, че Радев може да го притисне до стената с помощта НС ПП/ДБ.Още със старта на предизборната кампания в България изпъкна именно главният въпрос, за който говори и Неринг: Какви мнозинства ще бъдат възможни след 19 април? Отговорът на този въпрос обаче зависи от избирателната активност. Според „Тренд“ тя ще бъде около 59 % или приблизително 3 100 000 гласували. Сходни са и данните на „Алфа Рисърч“, но в социологическите кулоари ще чуете, че пред урните могат да се явят дори 3 500 000 избиратели, което съществено ще промени картинката. Специалистите обясняват, че по‑ниска активност обикновено укрепва позициите на големите партии и намалява шансовете на по‑малките да прескочат бариерата.
Всички тези сметки на практика се свеждат до две главни неизвестни: ще влезе ли в парламента БСП и може ли „Прогресивна България“ на Радев да получи собствено мнозинство от 121 депутати? Без абсолютно мнозинство Радев ще трябва или да търси коалиционен партньор, или пък да управлява с малцинствен кабинет. Ако приемем за чиста монета подадените досега сигнали, „Прогресивна България“ няма да разчита на Борисов и на Пеевски (нали тъкмо техния модел иска да демонтира), така че ѝ остават вариантите да управлява под някаква форма с ПП/ДБ, с „Възраждане“ и/или с БСП, стига Зарков да успее да прескочи бариерата. А Борисов пък навярно си прави поредната сметка за някаква задкулисна сделка от типа на временно толериране на малцинствено правителство с определени от него условия. Така че в момента всички политически субекти сякаш леят куршум или хвърлят боб, за да им просветне какво ще излезе накрая. И най-вече внимават да не прибързват с оповестяването на бъдещи съюзи. Мен ако питате, особено Радев в момента няма никакъв ясен политически план, а партийната му програма (според някои – писана от изкуствен интелект) звучи безпомощно, въпреки многобройните правилни и народополезни позиции. Поредният спасител на България, към когото Западът засега се държи подчертано резервирано, ако не и с подозрение, сякаш няма достатъчно собствен програмен и кадрови ресурс, тъй че просто сърфира на вълната на масовата подкрепа – пък каквото излезе. Дали Радев наистина подкрепя Путин, както твърдят мнозина негови критици? Сигурно е поне едно: той определено влиза в парадигмата на един предшественик на Путин, бившия руски премиер Виктор Черномирдин, който през 1993 година каза: „Хотели как лучше, а получилось как всегда.“ На български: „Искахме някак да стане по-добре, а то стана както винаги.“ Да, България и след изборите сигурно ще си остане в капана на „както винаги“.
Мете Фредериксен в символична червена среда. Снимка „Дневник“/Reuters
Започнах този бюлетин с най-важните новини накратко, ето накрая и още събития от седмицата, пак накратко:
