„Държавен вестник“ не е обичайното четиво, дори и юристите не го четат от кора до кора. Вероятно поради това никой до момента не обърна внимание на сърцераздирателния правен абсурд, сътворен от депутатите в последните дни от мандата им.
Решението от 13 март т.г., предизвикало шумен скандал в парламента, има общо три точки. С първата точка се „задължава Министерският съвет да внесе проект на закон за ратифициране на присъединяването на Република България като държава основателка към Устава на Съвета за мира, създаден по инициатива на САЩ“. Втората точка казва по същество същото, но с по-малко думи – проектът на закон по т. 1 да бъде внесен в Народното събрание за ратификация. А с третата се прави въпросното невъзможно изискване към министъра.
Бърз прочит на стенограмата от заседанието на парламента на 13 март показва, че предложението да се задължи външния министър да обнародва закон, е внесено в пленарна зала от бившия външен министър Георг Георгиев, който предложи корекции, писани на коляно, към проекторешението на Комисията по отбрана. Защо точно това е водещата комисия бе въпрос, зададен от Наталия Киселова (БСП), на който председателстващият Костадин Ангелов отговори, че разпределението на законите и решенията става единствено по усмотрение на председателя на парламента.
Решението на парламента вече е оспорено пред Конституционния съд, каквато заявка направи служебният премиер Андрей Гюров още преди неговото приемане. Кабинетът го атакува с аргумента, че Народното събрание е иззело неговата компетентност да осъществява външната политика на България. Никъде в искането до КС обаче не се коментира, че се изземва и правомощието на президента да обнародва законите, приети от парламента – дали защото авторите им не са го забелязали, дали защото не са го сметнали за важно.
