Доминацията на американските технологични компании е изградена върху т.нар. „26 думи, които създадоха интернет“, вписани в Закона за комуникациите от 1996 г. Според него „никой доставчик или потребител на интерактивна компютърна услуга не може да бъде третиран като издател или говорител на информация, предоставена му от друг доставчик на информация“. През годините Meta, Google, Twitter (днес X), Amazon и Microsoft са се позовавали многократно на този закон под предлог, че не носят отговорност за това какво потребителите им пишат. Друго важно последствие от решението на съда в Лос Анджелис е, че той приема YouTube за социална мрежа, подобно на Facebook и Instagram, а не просто като сайт за качване на видеа.
Фокусирането върху самия дизайн на приложенията е повратна точка, защото поставя въпроса не просто какво се публикува, а как се поднася. По време на делото адвокатите на Кейли показаха множество документи от самата Meta, в които се обсъждат стратегии за привличане на възможно най-млади потребители с цел те да бъдат задържани възможно най-дълго време, потенциално през целия им живот. По тези документи беше разпитан дори Марк Зукърбърг, основател на компанията.
Със същия правен механизъм по друго дело Meta призна, че е прикрила нейно собствено проучване, което показва пряка причинно-следствена връзка между ползването на социални мрежи и депресията сред млади хора.
Решението по делото идва в момент, в който все повече правителства по света въвеждат или обмислят да въведат забрана за ползване на социални мрежи от страна на деца под определена възраст, най-често 15 или 16 години. Първото подобно решение беше взето от Австралия и за момента експериментът там се счита за успех, което доведе до сходни планове във Франция, Великобритания, Дания и дори България.
