Хелият е газ, за който повечето хора не мислят, докато не се окаже, че без него има проблем не с балоните, а с чиповете, медицината и високите технологии. А още по-малко пък са тези, които знаят, че една трета от хелия в света се произвежда в Катар, в „Рас Лафан“ – мегакомплексът, който до началото на войната произвеждаше и изнасяше почти една пета от световния LNG. Сега „Рас Лафан“ е затворен, но докато за втечнения газ все пак има някакви опции, реално няма налични заместители за хелий.
Този пример много ясно показва новата икономическа истина зад войната в Близкия изток: шокът не се движи само по тръбите и танкерите, а по невидимите зависимости на една свръхсвързана икономика – през торове, индустриални газове, метали, суровини, логистика, компоненти. Европа ще го усети през индустрията и цените. България – също, макар и по-периферно.
Именно за тези ефекти разказваме в темата на „Капитал“ тази седмица.
Светът отдавна не е просто енергийно зависим. Той е зависим от сложна мрежа от уж периферни връзки, които изглеждат второстепенни до момента, в който не бъдат прекъснати. И тогава става ясно, че проблемът не е само в цената на петрола, а в цялата структура на производството. Затова сегашният шок не е само енергиен или ценови, а показва по-широко нарушение на веригите за доставки.
