Кога ще започне строежът
В рамките на втората фаза, която обхваща периода от 2029 до 2032 г., NASA ще се опита да подсигури терена за изграждането на лунната база. Това ще включва 27 полета и доставката на товари с общо тегло около 60 метрични тона. На този етап ще бъдат доставени по-големи роувъри, включително такива с херметизирана кабина, генератори на слънчева и ядрена енергия, които да захранват с ток дейностите по строеж на съоръжението, лунни багери. Ще бъдат построени и първите комуникационни кули, които да осъществяват връзка със сателитните рояци в орбита.
В последната фаза между 2032 и 2036 г. САЩ планират да изградят обитаемата част на съоръжението. То трябва да може да подсигурява оцеляването на четирима астронавти в рамките на мисия с времетраене около четири седмици. В рамките на 28 кацания трябва да бъде доставена екипировка с тегло 150 метрични тона. Това трябва да включва термоядрен реактор, различни видове роувъри, индустриални инсталации, които да позволяват производство на компоненти директно на Луната, използвайки местни ресурси, както и способности за връщане на обемни товари на Земята, включително резултатите от лунни експерименти, критичен хардуер и лунни суровини.
„Ще гарантираме осигуряването на честни пилотирани мисии много след първоначално обявеното кацане на Луната през 2028 г. Възнамеряваме да работим с не по-малко от двама (частни) доставчици на космически полети с цел кацания с екипаж на всеки шест месеца, с допълнителни възможности за включване нови участници през следващите години. Америка никога повече няма да се откаже от Луната“, обобщи ситуацията администраторът на NASA Джаред Айзъкман.
Ревизираната лунна програма Artemis предвижда постепенно преминаване от дейности под шапката на държавата, като например злополучната и изключително скъпа ракета носител SLS, към услугите на конкуриращи се частни космически компании като SpaceX на Илън Мъск, Blue Origin на Джеф Безос и други. От NASA също така обещават да положат допълнителни усили за „приватизация“ на околоземното пространство, като създадат още стимули за изграждане на частни космически станции в ниска орбита, особено след като Международната космическа станция бъде пенсионирана през следващото десетилетие.
