Най-засегнатите производства: около 30% от добавената стойност
От гледна точка на производството се очакват ефекти по две линии. На първо място, това е директният ефект чрез покачването на разходите на фирмите, които зависят от стоки, транспортирани през Ормузкия проток – горива, торове и някои химикали. Втората линия е косвена – българските фирми, които участват във вериги на доставки на европейски компании, ще бъдат засегнати от по-слабо търсене, тъй като ще отслабне и търсенето на крайните продукти на европейските фирми заради ръста на цените, който ще намали разполагаемия доход на домакинствата, прогнозира доц. Ножаров. Такъв ефект ще има пряко и в България.
Енергоемките индустрии ще бъдат сред най-пряко засегнатите – тук влизат металургията, химическата индустрия и производството на строителни материали като цимент, бетон и стъкло, където енергията представлява значителен дял от общите производствени разходи. При логистиката и транспорта също се очаква ефект заради по-високите цени на горивата. Това важи и за туризма, тъй като по-високите цени в авиацията биха направили полетите по-малко достъпни.
Най-големият риск според доц. Златинов е в морските маршрути и свързаните с тях входове чрез Суецкия канал и Ормузкия проток. „Това означава риск не само за енергийните доставки, но и за контейнерните доставки, рязко повишаване на цените на химикалите и на торовете, както и на някои метали, пластмаси и компоненти“, обяснява той. Според него за България най-уязвими изглеждат секторите на транспорта и логистиката, химическата и торовата индустрия, а оттам и хранителната индустрия при поскъпването на торове, фуражи и превоз. Несъмнено негативен ефект ще има и за туристическия сектор и авиопревоза при повишаването на цените на транспортните услуги. Металообработката и машиностроенето също ще бъдат повлияни негативно, ако се удължат сроковете за доставка на компоненти за производство. Така пряко могат да бъдат засегнати сектори, които представляват над 30% от брутната добавената стойност в българската икономика, изчислява Златинов.
Съществен ефект при цените на електроенергията в България не се очаква при сегашната криза, тъй като енергийният ни микс разчита основно на въглища, ядрена и възобновяема енергия. Освен това Европа вече диверсифицира доставките на газ, което ограничава риска от сериозен ценови шок на континента. Въпреки това България трябва да се заеме по-сериозно с разширяване на газовото хранилище в Чирен и развитието на нови зелени мощности, тъй като геополитическото напрежение в енергетиката вероятно ще продължи и отвъд кризата с Иран, предупреждават експертите.
