Мълчанието на жертвите
„Капитал“ опита да разговаря със собствениците на най-дълго бавените болници, но те и повечето техни адвокати не пожелаха да коментират. Един от тях каза с изричната уговорка, че името не бива да се споменава, че очакванията им са досегашният директор на ИАМН Иванка Динева, която служебният министър доц. Михаил Околийски уволни на 27 февруари, да бъде възстановена след изборите. Директорът на ИАМН по правило е политическо назначение и корените на част от свършената или несвършената от него работа могат да се търсят в решенията на съответните управляващи партии в сектора. Например държавната болница не иска да се открива неин частен конкурент, защото това ще намали работата и пациентите й, и запознава принципала си – здравното министерство, с това си нежелание. Оттам нататък министерството с всички сили пречи административно на новото лечебно заведение. Забавянето от ИАМН обаче обхваща не само частни, но и държавни лечебни заведения и показва, че процесът е зависел или персонално от директора Иванка Динева, или от организацията, която е създала или има някакъв нормативен проблем.
В случая ИАМН не само издава комплексни оценки, но е основен орган за контрол в здравния сектор и може да затвори и глоби болница за каквото си пожелае. А разкриването на всяка следваща нова дейност отново минава през медицински надзор. Друг адвокат на болница, също настоял името му да не се споменава, каза, че при разглеждането на оценките са били поканени да „почерпят“, но понеже не се е случило, са останали да чакат.
„Това е тотален провал на държавата – не може държавата да не спазва срока, а потърпевшите да не го обжалват, защото ги е страх. Видно системата не работи и нещо трябва да се промени. В ИАМН има висок корупционен риск, който не само трябва да се следи сериозно от министъра на здравеопазването, но и поставя под въпрос всякаква инвестиция в здравето и живота на хората. Не може едновременно един орган да дава оценки и същият той да следи кой как се справя“, коментира Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика.
Адвокат Мария Шаркова допълва, че често лечебните заведения предпочитат да не се конфронтират с ИАМН. „В последните години МЗ не проявяваше особен интерес към дейността на агенцията, включително по отношение на сигнали за забавени проверки, производства. Имаше период, в който регистрацията на лечебни заведения за извънболнична помощ беше напълно спряла“, казва тя.
