Президентът на САЩ Доналд Тръмп със сигурност би искал пазарите да мислят така, заявявайки на 23 март, че неговата страна и Иран водят „задълбочени, подробни и конструктивни разговори“ за прекратяване на войната. Трейдърите естествено приемат подобни твърдения с голяма доза скептицизъм, предвид очевидното желание на Тръмп за по-ниски цени на енергията и не особено безупречната му репутация по отношение на честността. Въпреки това цената на петрола сорт брент незабавно падна с над 10%.
Последвалото облекчение при другите активи изглеждаше също толкова объркано, като се има предвид, че на страните от Залива ще са им необходими месеци, за да нормализират петролните потоци, дори ако Ормузкия пролив бъде отворен утре. Още по-странно бе, че това включваше и златото, чиято цена преди това се сриваше. Златото е традиционният хедж на инвеститорите срещу геополитически хаос и спираловидна инфлация – два риска, които излязоха на преден план, когато САЩ и Израел започнаха да бомбардират Иран.
И все пак, докато конфликтът бушува, а растящите енергийни суровини заплашват с по-широко покачване на цените, бляскавото убежище се провали. Цената на златото беше в такъв възход през последните години, че инвеститорите започнаха да се отнасят към него не като към утвърден хедж, а просто като към поредния рисков актив.
Ако се разгърне кошмарният сценарий, при който войната в Залива продължи месеци или години, а енергийният шок потопи света в рецесия, именно инвеститорите в акции ще се окажат най-неподготвени. Цените на акциите паднаха, но на повечето големи борси те дори не са в територията на „корекция“ (което означава спад с над 10% спрямо последния им връх). Американският S&P 500 е на няколко процента от историческия си връх. В същото време много от хората, които подкрепят тези нива, седят само на няколко бюра разстояние от анализаторите на суровини, обсъждащи катастрофалните последици за световната икономика, ако Ормуз остане затворен.
