Правителството на Андрей Гюров направи един месец, а в Министерството на правосъдието коментират, че той се е усетил като една година – заради активността на служебния министър Андрей Янкулов.
Още в първия ден след встъпването си Янкулов свика пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) с предложение да бъде определен нов и.ф. главен прокурор и защити тази предварително обречена кауза както пред пленума, така и пред прокурорската колегия. Обжалва пред Върховния административен съд отказа на колегията да разгледа предложението му и макар нещата да изглеждат загубени и там, тази битка не е безсмислена – тя артикулира ясни позиции и принуди опонентите да доведат нещата до абсурд с твърдението, че веднъж определен за и.ф. Борислав Сарафов може да изкара на поста доживот.
Янкулов започна обществено обсъждане за изработване на прозрачни критерии за номиниране на кандидати за важните постове в съдебната власт, които ще остави на следващия министър.
Прие сигнала на европейския прокурор Теодора Георгиева за натиск и заплахи срещу нея и веднага предприе институционални мерки за реакция – организиране на охрана на Георгиева, сезиране на ад хок прокурора за разследване на главния прокурор, сезиране на европейски органи и т.н.
Направи изявление, че екипът му ще окаже институционална подкрепа на всеки магистрат, готов да говори за криминалните зависимости в съдебната система. В министерството започна разработване на механизъм, който да гарантира предвидима, своевременна и ефективната институционална защита на магистратите.
Демонстрира институционална подкрепа на Върховния касационен съд (ВКС), срещна се с председателката на съда Галина Захарова и обсъди недопустимите институционални нападки срещу съда от страна на прокуратурата след отказите за възобновяване на наказателни дела по искане на Борислав Сарафов с мотив, че след 21 юли м.г. той не може легитимно да изпълнява функциите не главен прокурор.
Извън рутинните ангажименти на всеки министър, това са все действия, които бяха очаквани, но невъзможни при предишната конюнктура.
