Първите ограничения за нови или променени договори влязоха в сила още на 18 март 2026 г. За да се предотврати заобикаляне на правилата, се въвежда задължителен процес на предварително разрешение за внос от рискови трети страни (например Турция), при който бизнесът трябва да доказва реалната държава на добив на суровината, а не само държавата на последна преработка.
„Държавите членки са добре подготвени за постепенно спиране. Руските газови компании и участниците на пазара също. Засилихме работата с надеждни партньори за диверсификация на доставките си, работихме и продължаваме да работим върху нашата инфраструктура и пазарна интеграция, като същевременно намаляваме общите си нужди от изкопаеми горива поради енергийния преход.“, твърдят от комисията.
В контекста на настоящия недостиг на доставки заради затварянето на Ормузкия проток, Брюксел призовава и националните органи към максимална гъвкавост и бързина – включително взаимно признаване на разрешителни и произнасяне в рамките на 12 до 24 часа за неруски LNG. Междувременно, американският президент заплаши в понеделник, че ако Европейският парламент не одобри в най-кратки срокове търговската сделка със САЩ такава, каквато е, то те ще спрат износа на втечнен газ за съюза.
Пълната забрана за руски LNG ще бъде факт на 1 януари 2027 г., а за тръбопроводен газ – най-късно до 1 ноември 2027 г. Успоредно с това държавите членки са длъжни да представят планове за диверсификация и да докладват за всички съществуващи договори с Русия. Ситуацията засяга пряко и България – от една страна заради транзита на руския газ по „Турски поток“ към Сърбия и Унгария, а от друга и заради рафинерията „Лукойл“, която продължава да работи с руски газ, внасян през Турция. Нито от Министерския съвет, нито от „Лукойл“ обаче коментираха ситуацията пред „Капитал“.
