При разходите се наблюдава плавно, но стабилно увеличение в два основни компонента – социални плащания (основно пенсии) и компенсация на наетите в обществения сектор. Тези тенденции всъщност се дължат на същите фактори, както и натискът върху приходите – застаряването на населението и конвергенцията на икономиката на страната. Защо застаряването на населението увеличава държавните разходи, не се нуждае от особено обяснение.
Причината, поради която конвергенцията на доходите и производителността на икономиката увеличава разходите за труд и напряга държавните разходи като дял от БВП, изисква известно разяснение. Когато една икономика увеличава своята производителност, това увеличава благосъстоянието на домакинствата, което естествено увеличава търсенето на услуги от тяхна страна, включително публични услуги като образование, здравеопазване, обществен ред и безопастност и др. Тъй като производителността в сектора на услугите винаги расте с по-ниски темпове, увеличеното търсене на услуги води до увеличаване на разходите за труд в тези сектори. Това е т.нар. ефект на Баумол, на името на американския икономист Уилям Баумол.
Докато обществените трансфери и разходите за труд нарастват, при публичните инвестиции в дълготрайни активи се наблюдава стагнация. Тази стагнация, въпреки очевидната нужда на българската икономика от продуктивни инвестиции, е вече добре известна на обществеността. Геополитическите шокове и сътресенията, през които преминава международният ред, ще увеличат необходимостта и от непродуктивни публични инвестиции в отбрана. Следователно в перспектива демографията и икономическата конвергенция, както и необходимостта от повече продуктивни публични инвестиции и инвестиции в отбрана само ще увеличават натиска върху държавните разходи.
Перспективата
След десетилетия на относителна стабилност фискалната и икономическата политика на България се намира на кръстопът. Публичните финанси навлизат в период на структурен дисбаланс между приходи и разходи, обусловен от няколко фактора:
