История на „Дупката“- Как се стигна до облика на градска джунгла
Историята на мястото започва в края на 80-те години, когато в центъра на Бургас е предвидено изграждането на Градски универсален магазин. Тогава цялото каре, където съществуваха емблематични сгради за града са разрушени. В историята останаха аптека „Галенова“, закусвалнята на ъгъла, павилиона за странджанки и още една сладкарница. Теренът е разчистен буквално за една нощ, а изкопът е направен, но политическите и икономическите промени спират проекта още в началото. През следващите повече от десет години на мястото остава недовършена конструкция в груб строеж. През 2005 г. се прави нов опит за развитие на терена. Взето е решение там да се изгради сграда с визия за първия мол в града. Договорът е подписан от тогавашния кмет и фирмата, спечелила търга за проектиране и строеж, а работата е възложена на американска архитектурна компания, специализирана в търговски и развлекателни центрове. С тежка техника е съборена и старата стоманобетонна конструкция на недовършения Бургаски универсален магазин. Още тогава обаче процедурата е обжалвана от останалите участници в търга и така започва серията от спорове, които по-късно прерастват в дълга съдебна сага.
През 2008 г. община Бургас влиза в спора като ищец. От администрацията посочват, че причината е позицията на местната власт, че този терен в центъра на града трябва да остане в полза на гражданите, а не да бъде оставен изцяло на частни претенции. Така темата за съдебните дела става самата собственост, за правото на строеж и за възможността мястото да бъде планирано в обществен интерес. По информация на общината съдебните спорове продължават 15 години.
По време на тези дела общината прави опити и за спогодба, и за отчуждаване на части от имота. Усилията на общината са блокирани, тъй като частните собственици не приемат обезщетение. Липсата на съгласие за доброволна делба, както и претенцията на една от фирмите за вещно право на строеж върху целия имот, водят до иск за съдебна делба. Това е ключов момент, защото така казусът влиза в процедура, която по закон преминава през две фази – първо съдът установява кои са съсобствениците и какви са квотите им, а след това се пристъпва към реалното разделяне на имота.
В първата фаза община Бургас успява да оспори претенцията за вещно право на строеж и искането на едно от дружествата на това основание да придобие целия имот. Така за първи път от години общината получава по-ясна правна позиция върху основната част от терена.
Втората фаза на делбата се оказва не по-малко сложна. По искане на страните са разработени пет варианта на делба. Впоследствие, след серия от процесуални действия и нови становища, страните все пак отправят искане да се търси спогодба, включително и за да се намалят държавните такси.
През цялото това време самото място остава в застой. Теренът започва постепенно да обраства, появяват се тревни площи, храсти, дървета и водни участъци. Така „Дупката“ от неосъществен строителен обект се превръща в особена градска празнина, миязма с натрупана история, нерешена собственост и нова природна среда. Това променя и разговора за нейното бъдещето. Вече не става дума само за ново строителство, а и за това как да се използва място, което десетилетия е било оставено между разрухата, съдебните спорове и спонтанното озеленяване.
