Считано за актив убежище, златото винаги се е възползвало от това и цената му се е повишавала. През последните седмици обаче наблюдаваме точно обратната връзка – ескалацията в конфликта между САЩ – Израел и Иран нараства, а котировките на благородния метал се сриват. Миналата седмица беше най-лошата в ценово отношение за него от над 40 години, а тази също не започва добре. Цената му бързо започна да пада под 5000 долара за унция и в понеделник дори докосна 4100 долара, след което възстанови до 4300. Има няколко причини за това поведение:
Пренасочване към носещи фиксиран доход активи. Геополитическото напрежение повиши цените на петрола и перспективите за инфлация, което накара водещите централни банки да преоценят намеренията си за лихвите. И от намаление вече се говори за повишението им, за да се овладее потенциален ценови ръст в икономиките. Златото е актив, който не носи доходност под формата на фиксирани или планирани плащания като лихви или дивиденти, а от него се печели само от промяна в цената му. Затова инвеститорите временно се насочват към по-доходоносни ценни книжа и активи. По тази причина доларът започна да поскъпва, което е допълнителна причина за поевтиняване на златото. Доходностите по държавните облигации също се покачиха, което ги прави по-атрактивни за инвеститорите.
Прибиране на печалби и чисто технически фактори. През януари златото удари исторически рекорд от малко над 5600 долара за унция. Нормално е след тези нива инвеститорите да започнат да прибират печалбите, които са натрупали. Освен това златото е един от най-ликвидните активи, които бързо могат да се разпродадат в търсене на средства (било чрез продажба на ETF или спот) за покупка на други финансови активи, които могат да се възползва повече от настоящата ситуация. Също така при започнал по-рязък спад играчите, които са купили злато чрез заемни средства, бързат да продават, за да покриват маржин позиции и да не продължат да затъват. В този смисъл факторите зад спада на златото не са само фундаментални, но и чисто технически.
Всъщност точно в подобни моменти златото е показвало своята природа на актив убежище – при рязко повишаване на напрежението инвеститорите като централни банки, правителства може да продават точно актива, който са смятали за най-сигурен и затова са го притежавали в по-спокойни времена, за да се възползват от него в един по-неспокоен свят. Подобно поведение имаше и при избухване на COVID-19, когато златото поевтиня, но впоследствие започна отново да поскъпва.
