Г-н Пулев, какво всъщност означава индустрията да бъде активен участник в енергийната система?
Най-важното е първо да кажем какво не означава. Не означава, че заводът трябва да се превърне в енергийна компания и да започне да живее с енергийния пазар всеки ден. Повечето индустриални предприятия нямат нито ресурса, нито причината да следят постоянно цени, балансиращи пазари, регулаторни промени и краткосрочни сигнали.
Активното участие означава нещо много по-практично: предприятието да разбира профила си на потребление, да знае къде са му пиковете, какви рискове носи ценовата волатилност и как може да ги управлява. Това вече включва ВЕИ за собствено потребление, батерии, по-умно управление на товара и работа с партньор, който да поеме сложността. С други думи, индустрията не трябва да става енергетик, но вече не може да си позволи и да бъде просто пасивен потребител.
Кога тази тема излезе от теорията и влезе в реалния живот на предприятията?
След 2022 г. Тогава ценовият шок беше толкова силен, че енергията престана да бъде просто един от разходите и се превърна в директен фактор за конкурентоспособността. Много компании разбраха, че ако не направят нещо, токът започва буквално да изяжда бизнеса им.
И точно тогава започна масовата реакция, най-вече чрез фотоволтаици за собствено потребление. Не защото всички изведнъж решиха да участват в енергийния преход, а защото търсеха защита. Това беше първата голяма промяна в поведението.
