Дълго време газовата инфраструктура в България и региона беше проектирана за свят с предвидима посока на потоците, ограничени източници на доставка и лимитирани възможности за гъвкавост и пазарна интеграция. Този период остана в миналото. Днес сигурността на газовите доставки зависи не само от наличието на преносна инфраструктура, но и от способността системата да оперира ефективно (двупосочно), да гарантира междусистемната свързаност, да интегрира различни източници, да осигурява съхранение и реагира гъвкаво на пазарни и геополитически сътресения. В този контекст „Главболгарстрой“ се утвърждава като водещ партньор в изграждането на модерна и надеждна енергийна инфраструктура в страната и региона.
Още от създаването си преди повече от половин век „Главболгарстрой“ развива своята дейност тясно свързано с енергийния сектор, изграждайки критична газова инфраструктура и натрупвайки опит в стратегически проекти от национално и регионално значение, коментира Емил Ангелов, главен изпълнителен директор и зам.-председател на управителния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“.
Исторически първите значими проекти на компанията са в изграждането на инфраструктура за пренос на природен газ в бившия СССР. През последните две десетилетия обаче фокусът на компанията се измести към българската газопреносна мрежа, където „Главболгарстрой“ се утвърждава като водещ изпълнител – самостоятелно или в консорциуми – на проекти, включващи модернизацията или строителство на компресорни станции, подмяната на остаряло оборудване, изграждане на нови транзитни газопроводи, междусистемни връзки, газоизмервателни станции и разширения на ключови участъци от националната мрежа.
Сред стратегическите проекти, които очертават тази линия, са включени модернизацията на компресорните станции „Ихтиман“, „Лозенец“, „Петрич“ и „Странджа“, строителството на компресорни станции „Расово“ и „Нова Провадия“, транзитният газопровод към Турция, междусистемната връзка „България – Сърбия“, наземната и довеждащата инфраструктура до ПГХ „Чирен“, както и ключовите лупинги от Вертикалния газов коридор – „Кулата – Кресна“ и „Рупча – Ветрино“.
