„Екскурзията“ приключва „много скоро“ според Тръмп или е „едва в началото си“ според министъра на отбраната Пийт Хегсет, или пък е „и двете“ според Тръмп на пресконференция на 9 март. „Имам план за всичко“, похвали се той пред „Ню Йорк пост“ същия ден в отговор на рязко покачващите се цени на петрола – „Ще бъдете много щастливи.“ Но в битката му с цените на горивата те печелят. Опитвайки се да обясни крайната си цел във войната, Тръмп заяви пред републиканците в Конгреса: „Вече победихме по много начини, но не сме победили достатъчно.“ Един от най-непопулярните президенти се опитва да възстанови популярността си с една непопулярна война. А победата е обектът, който постоянно се отдалечава отвъд хоризонта и не може да бъде видян през черните облаци от киселинен дъжд над Техеран.
Белият дом при Тръмп е първият в историята, който дефинира целта на една война като постигане на екстатичното усещане от симулирана военна видеоигра. Малкото магазинче на ужасите на Тръмп – неговият отдел по комуникации – създаде компилация от клипове от екшън филми, анимации, футболни мачове и кадри от реални бомбардировки над Иран, смесени с фалшиви изображения от видеоиграта Halo. Тези официални президентски видеоклипове са дестилираната есенция на MAGA инсел културата. Единствената изобразена жена е Лоис Лейн, която мълчаливо гледа нагоре към Супермен. С малко помощ от AI гениите от отдела по комуникации биха могли да сложат на Лоис престилка и да я накарат да носи тава с печено.
Тръмп се измъкна от служба във Виетнамската война, твърдейки, че има шипове. Избягването на болести, предавани по полов път, по думите му пред Хауърд Стърн в неговото радиошоу, било неговият „личен Виетнам“. Той описа жените като „сухопътни мини“. „Чувствам се като велик и много смел войник. Срещите са като да си във Виетнам“, каза той на Стърн.
Оцелелият от „играта на срещи“ обаче няма представа, че сега няма „светлина в края на тунела“ – фраза, която генерал Уилям Уестморланд, американският главнокомандващ във Виетнам, използва през 1967 г., за да изрази оптимизма си за войната. В своята иранска война Тръмп е изправен пред истински „личен Виетнам“. При него „пропастта в доверието“, която измъчваше президента Линдън Джонсън, е бездна. Той е заседнал в блато. Целите му се изплъзват. Бомбардировките не водят до капитулация. Противникът се оказа издръжлив. Той отчужди съюзниците ни. Създава хуманитарна катастрофа. Генерира икономическа несъстоятелност. Няма стратегия за изход. Здравей, Виетнам.