Визитка
Милена Манова е психолог и сертифициран практикуващ психотерапевт от 2000 г. Преподавател и супервизор. Управител на Института по позитивна психотерапия. председател на Българската асоциация по транзакционен анализ. Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книги, наръчници и научни статии. Последните издания: „Ефективните родители“, изд. „Сиела“, 2023 г. „Защо все аз?“ – терапевтични приказки за деца и родители (съавтор), „Усещам, мисля, разбирам своето тяло“ – терапевтична кутия, „Емоционални карти“. Носител на приз за принос в психотерапията на Българската асоциация по психотерапия за 2018 г.
Какво ви мотивира да изберете професията психотерапевт?
Сертифициран психотерапевт съм от 26 години в няколко различни модалности. Мотивацията винаги е свързана с интерес. Знаех, че искам да уча психология, още в гимназията, макар че в края на 80-те години това беше изключително непопулярна специалност. Едновременно учих две висши образования (логопедия и психология) и завърших във време, в което за психотерапия се говореше плахо и неубедително. Виждах, че знанията ми са недостатъчни за работа с хора, и се насочих към изучаване на „Системна психотерапия“ и „Позитивна психодинамична психотерапия“, които бяха едни от достъпните модалности тогава. Първите ми срещи с психотерапията толкова ме впечатлиха, че се превърнаха в нестихваща жажда. Повече от 25 години практикувам и преподавам психотерапия и съм свидетел на процеса на промяна на отношението към специалността и качеството на услугата „Психотерапия“.
Какво прави професията детски психотерапевт по-различна от другите психологически специалности?
Психологията на развитието според мен е фундамент. Трябва да се познават нормативните периоди от съзряването, особеностите и психологическите задачи на всеки етап, за да се ориентираме в човешкото развитие с разбиране на динамиката му, а не с осъдителност, категоричност или патологизиране. Детско-юношеска психология се изучава в университетите, но специализацията за психотерапевт е надграждаща квалификация, която е с продължителност минимум няколко години. В детската психотерапия връзката с детето е през играта, която е езикът на детството, и през играчките, които са изразните средства. Винаги има опосредстващ елемент (играчки, игри, карти, рисунки, глина), чрез които се вербализира психичната проблематика. Това е характерното. Затова в детската психотерапия всичко е комуникация: от момента на влизането на детето в кабинета, отношението към играчките, свободата да избира и да се движи, фокусът към конкретни играчки и спецификата на игровите действия, словесният обмен и поведението на детето.
Имаше ли конкретен момент или преживяване, което ви насочи към работата с деца?
Детската психология и психотерапия са първите ми академични интереси. Работата ме задвижваше. Аз работя, мисля и пиша за децата, ръководена от стремежа за яснота. С времето задълбочавах познанията си, но като терапевт за деца и възрастни не забравям, че качеството на отношенията и личността на самия терапевт са най-ефективните лечебни фактори.
