На 4 ноември 1952 г. американците избират за президент човек, който вече е спечелил най-голямата си битка на бойното поле. Дуайт Айзенхауер побеждава демократа Адлай Стивънсън с 442 срещу 89 гласа в Избирателната колегия и получава 54,9% от народния вот. Той става първият републиканец, върнал партията в Белия дом след 24 години, и поема президентския пост като един от най-разпознаваемите герои на Втората световна война.
Историческата му репутация обаче не се изчерпва с военната му слава. Като върховен командващ на съюзническите сили в Европа Айзенхауер ръководи подготовката на десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г. Като президент на Съединените щати от 1953 до 1961 г. той управлява в разгара на Студената война, без страната да влезе в пряк конфликт със Съветския съюз.
Президентът на магистралите и предпазливата сила
Най-видимото му вътрешнополитическо наследство са междущатските магистрали. През 1956 г. Айзенхауер подписва закон, който предвижда изграждането на 41 000 мили пътища. Инициативата е представена и като проект за национална отбрана, но променя трайно американската икономика, градовете и ежедневното придвижване. Сенатът на Съединените щати отбелязва, че Конгресът има ключова роля за програмата, макар Айзенхауер да остава нейното най-познато лице.
При него приключва Корейската война с примирие през 1953 г. Администрацията му също така създава НАСА през 1958 г., след като съветският „Спутник“ засилва космическото съперничество. Това е президентство, което разчита повече на управление зад кулисите и на ограничаване на риска, отколкото на шумни политически жестове.
Литъл Рок и границите на промяната
Айзенхауер не е запомнен като лидер на движението за граждански права, но по време на неговия мандат федералната власт предприема действия с историческо значение. През 1957 г. той подписва първия закон за гражданските права от края на Реконструкцията, а след отказа на губернатора на Арканзас Орвал Фобъс да изпълни съдебното решение за десегрегация изпраща 101-ва въздушнодесантна дивизия в Литъл Рок. Войниците осигуряват достъпа на деветима чернокожи ученици до Централната гимназия.
Този епизод показва и противоречието в неговия подход. Айзенхауер защитава върховенството на закона, но не се превръща в публичен морален водач на борбата срещу расовата дискриминация. Според историка Честър Пак от Miller Center той предприема важни стъпки, но остава постепенен реформатор и не използва пълната тежест на президентската трибуна в полза на движението за граждански права.
Предупреждението, което надживя мандата му
Най-трайният му политически образ може би е свързан не с реч при встъпването в длъжност, а с обръщението му при напускането на Белия дом. На 17 януари 1961 г. Айзенхауер предупреждава: „Трябва да се пазим от придобиването на неоправдано влияние от военно-промишления комплекс.“ Думите му се превръщат в понятие, с което и днес се описва връзката между армията, оръжейната индустрия и политическата власт.
Наследството му има и по-тъмна страна. Администрацията разрешава тайни операции на ЦРУ, довели до свалянето на правителствата в Иран през 1953 г. и Гватемала през 1954 г. Според Miller Center тези действия носят краткосрочни резултати, но допринасят за дългосрочна нестабилност. Затова Айзенхауер остава труден за поставяне в еднозначна категория: той е генерал, който избягва нова голяма война, президент, който изгражда инфраструктура и защитава съдебната власт, но и лидер, чиято Студена война разширява употребата на тайни операции.
Първоначално оценяван като прекалено предпазлив и дори пасивен, Айзенхауер постепенно заема по-високо място в историографията. Днес той се помни като президент на дисциплината, умереността и скритото политическо управление, чиято най-силна историческа реплика се оказва предупреждението към бъдещите поколения да не позволяват на създадената за защита държавна машина да започне да управлява самата демокрация.
Източници: history.com, time.com
