На 10 октомври 1963 г. в „Кремиковци“ влиза в експлоатация първата доменна пещ. По-малко от месец по-късно, на 5 ноември, Стопанският металургичен комбинат е официално открит пред около 30 000 души. Така край София започва работа едно от най-големите индустриални предприятия в социалистическа България.
Разликата между двете дати е съществена: 10 октомври е свързан с началото на производството, а 5 ноември – с тържественото откриване на комбината. При церемонията Тодор Живков обявява: „Потече родният кремиковски чугун, влиза в строя гигантът на нашата черна металургия.“
От находището до металургичния гигант
Пътят до първата пещ започва десетилетие по-рано. От март 1953 г. до юни 1957 г. Главното управление за геоложки и минни проучвания извършва системни проучвания на Кремиковското желязно находище. На 19 юли 1958 г. България и СССР подписват споразумение за съветска техническа помощ при изграждането на металургичен завод и други промишлени обекти.
Проектантската работа започва през 1958 г. Главен проектант е Държавният институт за проектиране на металургични заводи в Москва. Полученият от СССР технологичен проект е преработен и съобразен с местния терен, транспортните условия и инженерно-строителната инфраструктура. С Постановление №73 на Министерския съвет от 1960 г. са утвърдени технико-икономическият анализ и плановото задание за комбината.
В следващите десетилетия влизат в експлоатация стоманодобивни и валцовъчни мощности, заводи за непрекъснато леене, тръбопрокатно производство, студено валцуване и покрития на ламарина. Предприятието се превръща в ключов производител за българската промишленост и един от най-големите работодатели в страната.
Приватизацията и последните години
На 20 април 1989 г. „Кремиковци“ е регистриран като държавна фирма, а на 6 ноември 1991 г. е преобразуван в акционерно дружество. Приватизационната процедура започва на 8 декември 1997 г. На 14 юни 1999 г. 71 процента от капитала са продадени на „Дару Металс“ АД за 1 щатски долар. Сделката е свързана с ангажименти за поемане на задълженията на дружеството, а през същата година държавата предоставя 183 млн. лева за погасяване на дългове към държавни дружества.
„Дару Металс“ е преименувано на „Финметалс холдинг“ през 2001 г. Четири години по-късно мажоритарният дял е придобит от „Глобал стийл холдинг лимитид“, свързано с индийската фамилия Митал. Държавата запазва 25,29 процента участие.
На 22 юли 2008 г. „Кремиковци“ започва работа на ишлеме за украинската „Ворскла стийл“. На 6 август Софийският градски съд обявява неплатежоспособността на дружеството и открива производство по несъстоятелност. Според Европейската комисия през 2008 г. финансовото състояние на предприятието се е влошило до степен, при която то вече не е можело да обслужва задълженията си.
С решение от 31 май 2010 г. Софийският градски съд обявява „Кремиковци“ в несъстоятелност, прекратява дейността му и постановява осребряване на имуществото. На 12 април 2011 г. основната обособена част от активите – производствените площадки и свързаното с тях оборудване – е продадена за 316 млн. лева.
Източници: bta.bg, old-news.bnr.bg, bntnews.bg
