Русия трябва да спре да наказва критиците си у дома и в чужбина като „предатели на родината“. Това заяви специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Руската федерация Мариана Кацарова пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Представяйки новия си доклад, Кацарова заяви, че репресиите са се превърнали в обичаен начин на управление и са все по-тясно свързани с войната срещу Украйна. По думите ѝ руските власти създават образ на „вътрешни врагове“, за да поддържат авторитарния модел, а преследването придобива все по-изразен военизиран и транснационален характер.
„Репресиите в страната и агресията в чужбина са една политика. Транснационалните репресии са мястото, където двете се пресичат“, заяви Мариана Кацарова.
Хиляди са обект на политическо преследване
Според представените от специалния докладчик данни към септември 2026 г. 4968 души в Русия са били подложени на политически мотивирано наказателно преследване, а 2178 от тях са били задържани. Средната продължителност на присъдите по подобни дела е достигнала 11 години, след като през 2021 г. е била под седем години.
През 2025 г. осъдителните присъди за държавна измяна и шпионаж са били 468 – с 30 процента повече спрямо предходната година. Кацарова посочи, че по тези дела не е имало нито една оправдателна присъда. Медианната продължителност на наказанията е достигнала 15 години, като около една трета от обвиняемите са украински граждани, а всяко шесто дело е срещу жена.
Руският регистър на „терористите и екстремистите“ вече съдържа около 22 000 имена. В него са попаднали и близо 1100 души, докато са били непълнолетни. Върховният съд на Русия е обявил за „екстремистки“ организациите „Мемориал“ и „ОВД-Инфо“.
Преследване и извън руските граници
Кацарова предупреди, че руските власти преследват действителни или предполагаеми политически противници, журналисти, правозащитници и антивоенни активисти, избягали в чужбина. Сред посочените методи са искания за екстрадиция, злоупотреба с механизмите на Интерпол и включване на критици в регистри, чиито данни могат да бъдат използвани от чуждестранни банки и финансови институции.
Задочните присъди са нараснали от четири през 2022 г. до 157 през 2025 г. Законодателни мерки позволяват и налагането на ограничения, включително замразяване на активи, срещу критици, които живеят извън Русия. Кацарова определи последиците като своеобразна „гражданска смърт“ и предупреди за натиск върху роднините им, останали в страната.
В регистъра на „чуждестранните агенти“ има 1262 вписвания, а организациите, обявени за „нежелани“, са достигнали 415 спрямо 245 година по-рано. Фондът за борба с корупцията и Антивоенният комитет на Русия са определени като „терористични организации“, което според доклада излага техните поддръжници и дарители на риск от наказателно преследване.
Предупреждение за вербуване и изтезания
Специалният докладчик обърна внимание и на принудителното вербуване за руската армия. По данни, представени от нея, граждани на повече от 45 държави са били въвлечени във войната срещу Украйна чрез измама или принуда. Кения е съобщила за повече от 1000 свои граждани, вербувани за руската армия, а Перу е установило 459 такива случая, при които 11 души са загинали, а 114 са в неизвестност.
Кацарова заяви, че изтезанията в руските места за задържане остават широко разпространени и систематични. Най-малко 55 политически затворници са починали в ареста или затвора от 2022 г. насам. Тя посочи също данни на украинските власти, според които 438 украински задържани са загинали в руски плен.
Оттеглянето на Русия от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията влиза в сила на 1 ноември.
