Психичното здраве на работното място вече не е само въпрос на лично благополучие, а фактор с измерими последици за производителността, пазара на труда и икономическия растеж. Това беше един от важните акценти в представянето на българските специалисти по безопасност и здраве при работа на третия международен конгрес и изложение Safety & Prevention 2026, проведен миналата седмица в Любляна, Словения.
Българското участие беше организирано от Фондация „Център за безопасност и здраве при работа“ (ФЦБЗР). Общо 11 български експерти се включиха във форума, а петима от тях бяха лектори в програмата, представяйки професионалния опит на страната ни пред международната общност.
Колко струва на икономиката лошото психично здраве? Отговор дава тазгодишния доклад „Икономическите аргументи за превенция на психичните разстройства“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според анализа, базиран на икономическо моделиране, психичните разстройства могат да намалят брутния вътрешен продукт на страните от Европейския съюз средно с „1,7% годишно през периода 2025–2050 г.“ В парично изражение прогнозната загуба възлиза на около „313 млрд. евро годишно за ЕС“. Основните причини са по-ниското участие на хората на пазара на труда, по-честите отсъствия, ранното напускане на работната сила и т.нар. презентеизъм – ситуация, при която служителят присъства на работното си място, но поради здравословни проблеми има ниска продуктивност и риск за здравето. ОИСР оценява и разходите за здравните системи на ЕС, свързани с психичните разстройства, на приблизително 76 млрд. евро годишно, или около 6% от общите разходи за здравеопазване.
Мащабът на проблема се потвърждава и от данните на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA). Според проучването OSH Pulse 2025 44% от работещите в ЕС съобщават, че се сблъскват с много кратки срокове или прекомерно натоварване. Общо 37% посочват обща умора, а 29% съобщават за стрес, депресия или тревожност.
Тези данни подчертават необходимостта предприятията да разглеждат психосоциалните рискове наред с традиционните рискове за физическата безопасност. Съвременният подход към безопасността изисква не само подходящо оборудване, инструкции и контрол, но и лидерство, доверие, ангажираност на служителите и условия за своевременно разпознаване на проблемите.
Именно тези въпроси бяха застъпени и в лекциите на българските представители в Любляна. Дорина Чепишева и Ива Харизанова представиха темата за личната отговорност, устойчивата култура на безопасност и лидерството в съвременните организации. Мирослава Александрова акцентира върху скритите рискове за здравето и безопасността в офис средата. Венцислав Иванов разгледа невроергономичния баланс и инженерните подходи към благополучието на работното място, а Йосиф Антонов представи ролята на изкуствения интелект и дигитализацията за по-безопасна работна среда в прехода от Индустрия 4.0 към Индустрия 5.0.
Общото послание на представените разработки е, че устойчивата работна среда се изгражда чрез интегриран подход към физическите и психосоциалните рискове. Целта е работното място да не бъде източник на хроничен стрес и изтощение, а среда, която насърчава здравето, мотивацията и професионалното развитие.
„Българските специалисти по БЗР разполагат с необходимите знания, практически опит и професионален потенциал, за да бъдат активна част от международния обмен на идеи и решения в областта на безопасността и здравето при работа“, подчертава Нешка Стоянова, заместник-управител на ФЦБЗР и организатор на българското участие.
Представянето на България в Любляна съвпадна с Европейската седмица за безопасност и здраве при работа през октомври 2026 г. и с европейския фокус върху превенцията на психосоциалните рискове.
Посланието е ясно: грижата за психичното здраве не е допълнение към политиките за безопасност, а тяхна съществена част. Защото здравите и мотивирани хора са не само основа на безопасния труд, но и важен ресурс за конкурентоспособността на предприятията и устойчивото развитие на икономиката.
